Пък инфра-структурата е нещото, с което трябва да се съ-образяваш.
Това се подсказва от спинора, какво е точка, тоест че в края на краищата,
а и че понеже множествеността опира до точката.
Заради, да, Имануел Кант:
1) becoming, отвъдностното забелязване;
2) knowing, отвъдното току-забелязване;
3) being, отвъдностният разум;
4) willing, съчетанието между
универсална, да, самост и уникална, да, себесност.
И ето ни с Божията помощ.
Тоест множествеността опира до точката.
Като че себичността...
Цар далеко, Бог високо. За жалост ли?
Ще се задоволяваме ли свръх с критиката и молитвата?
Аха да изпсувам; това е равновесието ми понастоящем
на критиката с молитвата. Изкривяване.
Ницше, "Странстванията на един несъвременник", 1, пр. Г. Кайтазов:
"Моите непоносимости... Кант: или cant като свободен в себе си характер."
