Човек живее не на теория. Пък математическият натиск, инфраструктурната правна норма, - ами не иде от Ева - от Живка, що на Адама, Калчото, - предлага му за дърво на живота дървото за познаване доброто и злото, - а от змията. Битие 3:4,5,6, пр. 1940. "А змията рече на жената: Никак няма да умрете; но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото. | И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде." Та горката женица-довереница - тя не разбира змията. Неужели Адаму проста довереничка е нужна, па макар опорочила се тя до мозъка на костите си. Гаче разкрасила се. Нужна ли си е самата Ева, Живката, посредничката, красноджипката! Че май-май, о, змията нужна е Адаму - и на себе си... Библейското грехопадение ли? Едно чрево-угодничество, ех, подвластно на греха, под-властно и на правото, на правото пред парлама. И разминаване с греха - и с правото. "Нека другите се оплакват, че времената са лоши. Аз се оплаквам, че те са жалки, защото им липсва страст. Мислите на хората са тънки и крехки подобно на дантели, а те самите - достойни за съжаление като плетачки на дантели." Киркегор, "Диапсалмата",
пр. Ст. Начев. Дания още оттогава си е стерилна откъм простотия. Андерсеновата Дания...
