се нарича разплащане.
Платецът е работодателят.
Отваря се вакуум за производство.
Т.е. ще трябва нещо да се произвежда.
Понеже търгувайки сам за себе си:
ами то е въздухарска работа,
какво като е смислено.
Та шахматната партия тъкмо ти разиграваш,
щом току спечелиш над единия измежду двама ви;
нужна е обаче чиста проба,
че низ от събития: чий?
"Adam Smith said:
'The best result comes
from everyone in the group
doing what's best for himself.'
Right. Incomplete. Okay?"
- "A Beautiful Mind" (2001),
думи на John Nash във филма.
----------
Ами производственото придобиване
се нарича финансиране.
Платецът е работополучателят.
Затваря се вакуум за търговия.
Т.е. ще трябва нещо да се търгува.
Понеже произвеждайки сам за себе си:
ами то е танто за кукуригу,
безсмислено е.
Та току спечелиш над единия измежду двама ви,
щом разиграваш тъкмо ти шахматната партия;
нужно е обаче инвестиране,
че низ от съ-бития.
"Because the best result will come
from everyone in the group
doing what's best for himself
and the group."
- "A Beautiful Mind" (2001),
думи на John Nash във филма.
P.S. 23-годишният John Nash помества през септември' 1951 своите 10 страници статия "Non-Cooperative Games", получава заради нея Нобелова награда за икономика' 1994... Публикацията: проумях я след 12-годишно умуване, след като в началото чух 2013-та по радиото, че някакъв математик е Нобелов лауреат с 10 страници публикация; а сетне, през май' 2015-та, той загина при автомобилна катастрофа с такси, заедно със съпругата си, но нашите медии дума не обелиха, link.
Ахил и костенурката. - Аритметичният проблем не е, че Ахил настига костенурката, а е защо я настига. Понеже да кажеш, че я настига, защото тича по-бързо от нея, е прекалено; пък да кажеш, че я настига, защото се приближава към нея, е недостатъчно. Настига я, защото относно нея тича към своя еквивалент.
Съ-бития се нижат относно нищо.
HyperProduct to own (угажда се на ничие име).
Т.е. идентификационната свързаност е уни-проблем,
който се решава в десубстанциализация
(че "desubstantialization implies a move toward viewing events
as interconnected flows rather than self-contained entities").
И ето че ако марка еди-какво е уни-проблемна,
моделите еди-какво се свързват в марката еди-какво,
нежели в междумаркова аналогия,
щом се каже, дето иде реч отделно за нарицаем свят от еди-какво,
нежели за класифицирано множество от подмножествена репликация.
HyperProject to manage (разпорежда се от ничие име).
Дава се име (вместо етикет). Концептуализъм.
Пречката за пълноценен живот е "такива са реалностите".
Пълноценен живот. - "Такива са реалностите" е по стандарт добротия, а по зомбиране - лошотия. Низът от съ-бития е по раждане добротия, а по умиране - лошотия. Вторият вариант е пълноценният, защото там действително, нежели пожелателно, всяко зло - за добро.
Че когато пак и пак надскачаш нечия критика, той, методично инатливият,
си я прибира, трупайки към теб актив, та само и само да се приближава към теб с разговор относно "такива са реалностите", сякаш си неговият еквивалент.
Ами настигне ли към теб той "такива са реалностите", току стъпите двама върху им обсебени от тях. Понеже Ахил неистово се нуждае от костенурката,
своя споделен покой, своя мир, където действително всяко зло - за добро.
Но не разбира, че мирът е преди всичко свят.
Категорията "критици" е щекотливата, която е т.нар. трета категория. "Всички, ах, искаме мир в Украйна, но, уви, такива са реалностите; пък дайте да ни пристанат реалностите, нека щото не наливаме в огъня масло!" Първата категория. И ето я втората: мир в Украйна искаме во истине ние, за които мирът е преди всичко (току) свят; някои от нас, т.е. някои от the Coalition of the Willing, са воини, самите там украинци; други от нас сме страхливците... Но мож' ли во истине или не во истине искат мир онези, що по принцип, по принцип са против войната!
Или що безпринципно са за войната.
Когато за пръв път се срещнах на живо с философа Христо Стоев: зачуди се той защо не пия водка, нито бира и никакъв алкохол, та се изказа: "Ами значи ти е принцип."
Идеята е за философстването като за процедурно. Ами че Затворническата дилема е валидна тогава и само тогава, когато, а то е така, мирът е преди всичко свят. Понеже въпросът иде не за разграничение (американско) между физика и метафизика, а за вектора от физическата къмто метафизическата рефлексия.
"The subjectivity is experience, existing is true; what happens in that subjectivity does not always correlate with reality." Experience is subjective, because subjectivity is reality. (The question is not about the distinction between physics and metaphysics,
but about the vector from physical to metaphysical reflection.)
Много им е трудно да разберат Киркегор, школата им е такава, учат ги да разграничават МЕЖДУ физика и метафизика (т.е. това е т.нар. Аналитична философия или Прагматическа философия, пък другото не го признават за философия, но им казвам, че - доколкото философствам - съм философ,
нежели доколкото се занимавам с философия, пък при тях философ е като инженер, строга професия, обаче как обществото им е устроено, устроено е по Киркегор, "синтезирани" са и не могат да се поставят на мое място, аз на тяхно ТОКУ мога).
Накъде "такива са реалностите" води?
"Експерт е ненужен, щом има начин."
И нима "няма как да вършиш едно и също и да искаш различен резултат"?
То тъкмо тогава искаш различен резултат (беше ли избутал камъка, щеше ли Сизиф да иска различен резултат).
Гадост е, че уж съм (българин).
"Къде има върховенство на 'правото'? И на закона няма." Понеже на правото или на нищо. (По-точното е "върховенство В".)
Кой търси доверие? Другото са привидности.
"Гаврата ви с българския народ никога няма да я забравим!" Вие или самият?
България. Нежеланието, щото "такива са реалностите" да се рефлектира.
Че рефлектира ли се "такива са реалностите", се току пропада. И ето защо се настоява тъкмо на "такива са реалностите". Ха де! Човекът на "такива са реалностите" е все пак предразположен, дето, макар само сред свои близки,
да рефлектира средата, средата. И надвисва тогава опасност за некомпетентност. Т.е. или сведущо, или неадекватно, или враждебно. И нека сред свои близки всички, всички при това положение са на "такива са реалностите",
та да се рефлектира по сведущност: работа, работа, работа, децата, внуците и т.н. или разпашой. Освен за някоя особена при "такива са реалностите" дама,
около която двете страни колкото скрито, толкова пред очи се взаимоснемат.
Тя е моята спътница в живота. И скрита е пред очи реалността, самоцелна е - да, която тя създава.
Липсата на прагматизъм се маскира с "такива са реалностите":
че "да"-то и "не"-то се прегръщат едно друго в три-виалното.
А това е неоспоримият факт: Западът е безценен!
Шумен, 1 апр.' 2026.
