тоест в нещо си добър, ала тъкмо където си оценен абсолютно, и, хм, низ от събития, "Божието сетиво", разбиране*, - ами че ничията, отрицателната земя на съществуването не е тъкмо разликата между вътрешното сетиво и "Божието сетиво", та е живописна, въображение, нежели музикална, тоест току оценен си относително, ала където току в нещо си добър**, току низ от съ-бития!
----------
* "Ах, колко хубаво е, дето хубавата музика няма край!"
** Правейки изречение.
