Понеже реалността е дето философът е активен във философстването, а лидерът - в лидирането. Но българският теоретически establishment пасивира философстването, а българският мутренски establishment - лидирането.
Както в епохата след Александър Македонски - хедонисти плюс епигони.
Та ето че при Виденовата зима може да се е очертало лидерство (изострило се е), но е отсъствало философското осигуряване (излъгали са хората);
пък днес философстване най-сетне се очертава (скритото лъсва), но вече отсъства лидерското осигуряване (притъпило се е). Изходът е или пробив (бързият),
или разложение (бавният). Шумен, 25 март' 2026.
