(becoming, низ от събития,
Кант, "какво е човекът", пр. Д. Денков):
че когато по принцип НЕ знаеш на какво да се надяваш,
пък извън принцип НЕ се надяваш на себе си;
ами личното и скверното съвпадат, общественото ТАМ е за парлама;
и ето че личният живот НЕ може дето на показ
(тоест понеже животът не е черно и бяло).
2. Току-лично
(knowing, низОВЕ от събития,
Кант, "на какво да се надявам", пр. Д. Денков):
че когато по принцип НЕ знаеш на какво да се надяваш,
пък извън принцип се надяваш на себе си;
ами личното и скверното съвпадат, общественото е за парлама;
и ето че личният живот НЕ ТРЯБВА дето на показ.
3. На-лично = раз-лично
(being, низОВЕ от съ-бития,
Кант, "какво мога да знам", пр. Д. Денков):
че когато по принцип знаеш на какво да се надяваш,
пък извън принцип НЕ се надяваш на себе си;
ами личното и скверното съвпадат, общественото ТУК е за парлама;
и ето че личният живот НЕ може дето на показ
(тоест понеже истината не е гледна точка).
4. При-лично = от-лично
(willing, низ от съ-бития,
тоест щото как можеш да се надяваш,
Кант, "какво съм длъжен да върша", пр. Д. Денков):
че когато по принцип знаеш на какво да се надяваш,
пък извън принцип се надяваш на себе си;
ами скритото е скверното, личност си в обществото;
и ето че личният живот НЕ може дето на показ.
Личният скок: "2" -> "4".
[Четирите въпроса се насочват при Кант
един от друг, тоест преди Шопенхауер:
i) гносеология, "какво мога да знам";
ii) аксиология, "какво съм длъжен да върша";
iii) теология, "на какво да се надявам";
iv) антропология, "какво е човекът".]
P.S. "Стомана трябва, не диалог."
Асен Василев при Мон Дьо,
публ. 21 март' 2026,
ПП ПП, YouTube,
30 мин. видео:
