Че мигар плодовете са идентичности! Къде съм аз? Аз плод ли съм? Къде се намира много-образието? Кога? В кое време? Защото многообразие и във времето,
и в пространството. Хм. Шушукаха си нещо батковците. Трябвало да събера камъчета, обли и цветни. Дворът беше осеян. Аз обходих цяла четвърт, моята си! Въртях се, тътрех коляно след коляно... Бях пет или шестгодишен, с грейнали очи и прехапал език. Моето дворче, казах си... А те: спогледаха се, прихнаха. Подритнаха я, сритаха я моята могилка. "Хайде, ставай да се прибираме.
Кое време стана вече." Кое. Време. Стана. Вече. Щото ей ги тях, низовете от събития: тук са. Скуката, тегобата. Всеки със своя низ... Нека се приютим. Да, около трапезата; или около някое литературно произведение. Раздумка. Все приказки при огнището. Когато не се бодем. Сърдечност. Будността на отдиха. Богът на отдиха. Но някой трябва да съзерцава пламъка, някой сънно трябва да бди: отговаряйки вяло и категорично. Че "над тях студено небе, под тях студена земя... притиснали чела върху ръцете си, дишащи спокойно... Защо бодърстваш? Но нали е казано, че някой трябва да бъде на стража." Франц Кафка, "Нощем", пр. Л. Люцканов. Кой ли трябва да бъде на стража... Нима съм за издържане.
Или в познанство, приятелство и т.н. Роднини. Хем божеци, хем грешници.
