Парадокс на Ръсел: та ето че тъкмо когато достъпът, самият достъп къмто потребителския разплащателен интерфейс е мрежов, потребителският разплащателен интерфейс не трябва да се намира другаде освен в (чрез) отнапред, отнапред идентифицирано към потребителя устройство. - Но там е работата,
как необходимото и достатъчно условие Парадоксът на Ръсел да се обективно разрешава е субективният интегритет (дали потребителят е интегриран в разплащателната система, нежели допуснат, т.е. платежната доставка, инициирана през потребителския мрежов достъп прикъм разплащателен интерфейс:
о, ами трябва да не бъде съдържателна или с други думи "чувална" *).
----------
* Това е основното, което нетоталитарното централно банкиране внася в интернетския статут на търговските банки, - а е и основният потребителски белег днес за наличие на банково дело, дело (раз-делението** инвестиционен заем | потребителски кредит, майната им на облигациите).
** Съгласно дълбочината на понятието, щото какво е финансов риск.
Моята приятелка ще ме разбере.
Понеже кел файда, че (уж) се разплащам сигурно (вместо бидейки според касиерките един неоправдано със здравно-интелектуални претенции касов кеш-селяндур ***) ... кел файда, щом Кремъл е на власт, да, с все патроните.
*** Философ.
Шумен, 20 авг.' 2025
