Заслужената слава на университета. PR-съобщението е бомбастично - и е с основание. Но истината е, че постижението на българския физик не е във фундаменталната наука, технологично е. Постигнал е вътре в атома фотоелектричен ефект. Фотоелектричният ефект класично се състои да се избиват чрез светлинно бомбардиране електрони изот атома или изот общата електронна наличност на металите. Но той е изнамерил технологичен похват да се избива електрон изот по-ниско къмто по-високо ниво вътре в самия атом. Което наистина се доближава до Нобеловата награда, предвид че тъкмо за фундаментално-научната обосновка към фотоелектричния ефект Айнщайн получава своята Нобелова награда (1921-ва г.). Докато Бор фундаментално-научно извежда,
че в атома електрон, преминавайки от ниско къмто високо състояние на енергия, поглъща със съответната честота на трептене фотон, а пък от високо къмто ниско - излъчва фотон. Айнщайн и Бор са близки приятели, но научни съперници. Айнщайн, по повод на вътреатомната електронна флуктуация казва на Бор: "Господ не си играе на зарове." Т.е. че за всяко нещо в науката си има причинно-следствена връзка. Пък Бор му отвръща: "Не казвайте Господу на що да си играе." Диалогът се е провел в научната конференция на физиците' 1927-ма година.
Ами Бор също получава Нобелова награда за своето фундаментално-научно положение (1922-ра г.). Те си вървят заедно, защото се взаимодопълват - Айнщайн и Бор. Т.е. нито Айнщайн е оборен, нито Бор - Минев ги своеобразно обединява в технологично постижение: че хем в атома електрон преминава от ниско към високо състояние, хем това става по фотоелектричния закон. Вярно е как в днешната наука вече почти е невъзможно да се направят фундаментални открития. Но напълно е възможно да се придава фундаментален принос на вторични открития. Току фотон се излъчи от възбуден електрон - като едва сетне може отново да се погълне фотон. Шумен, 28 авг.' 2025.
