(синтетичното съждение a posteriori)
Та
окръжност a priori (от света на a priori ^): намира се тя във
формулировката f(x) = ± √(r² - x²), "обща
сметка за своя сметка".
Да, обаче "тялото 'ми' е чиято душа е 'моята'" (че предвид Giordano Bruno).
Т.е. нека
окръжността е без в a priori: намира се тя във формулировката,
чрез която бързината на ("a", преместване) въртене и степента на
("φ", континуум) завъртане се сплавят, себезаявка: da/dφ = ja; jφ = logea = ln(a).
Пък че и бързината ("ja") на въртене (във времеви токуинтервал), и степента ("jφ") на завъртане (в пространствен токуинтервал) са невзаимосъизмерими иначе освен тъкмо във въ-ображаем ("j") план: 1² = 1; j² = - 1; 1 ┴ j.
1 ≠ e = ? → a = ejφ, вектор
(± a); dejφ/dφ = jejφ.
(1) Количеството ("ω") бързина на въртене: ω = eφ → φ = ln(ω).
(2) jφ / a = ln(a) / a = ln(ja) / ja = ln(ω) / ω → jφ / a = ln(ω) / ω → φ = - ln(ω),
понеже ja / ω = jejφ/eφ = je(j - 1)φ ≡ je0φ = 1 → ja / ω ≡ 1, точка.
И ето как се оказва, щото ln(ω) = - ln(ω) → предвид времето на завъртане ("Δt"), ln(φ/Δt) = - ln(φ/Δt) → φ = 0 → ω Δt = 0 → Δt = 0 → φ = ωt, предвид времето ("t") на въртене.
Но щом ω = eωt(ω) → t(ω) = ln(ω) / ω; d[ln(ω) / ω]/dω = [1 - ln(ω)] / ω² = 0 →
→ 1 - ln(ω) = 0 → ln(ω) = 1 → ω|0Ω = e; t(ω|0Ω) = 1/e = tmax; lim ω→∞ t(ω) = 0 →
→ t = ktmax = k/e; k = ... -3, -2, -1, 0, 1, 2, 3, ... → φ = k.
ω → *+e**+jωt; +e-jωt; -e+jωt; -e-jωt →
→ *** ± [(ejωt - e-jωt)/2]/(jωt) = ± sinc(ωt) = ± sinc(k) вълново в точка,
окръжност идейно ("изпъкналост | вдлъбнатост") ≡ нито a priori, нито a posteriori.
Че раз-про-странение ("x") → ω/2 (x/2, t/2, ω: x, t, ω/2)
при
бързината на раз-про-странение ("c") →
→ **+e*+j(ω/2)t - j(ω/2)x/c; +e-j(ω/2)t + j(ω/2)x/c; -e+j(ω/2)t - j(ω/2)x/c; -e-j(ω/2)t + j(ω/2)x/c →
→ *** ± {[ej(ω/2)t - j(ω/2)x/c - e-j(ω/2)t + j(ω/2)x/c]/2}/[j (ω/2) (t - x/c)] =
= ± sinc{(1/2)[k - (x/c)e]}, сфера a posteriori ("централност" ≡ "своя сметка за обща сметка").
----------
* Заряд. ** Спин. *** Нито заряд, нито спин.
Да, обаче "тялото 'ми' е чиято душа е 'моята'" (че предвид Giordano Bruno).
чрез която бързината на ("a", преместване) въртене и степента на
("φ", континуум) завъртане се сплавят, себезаявка: da/dφ = ja; jφ = logea = ln(a).
Пък че и бързината ("ja") на въртене (във времеви токуинтервал), и степента ("jφ") на завъртане (в пространствен токуинтервал) са невзаимосъизмерими иначе освен тъкмо във въ-ображаем ("j") план: 1² = 1; j² = - 1; 1 ┴ j.
(1) Количеството ("ω") бързина на въртене: ω = eφ → φ = ln(ω).
(2) jφ / a = ln(a) / a = ln(ja) / ja = ln(ω) / ω → jφ / a = ln(ω) / ω → φ = - ln(ω),
понеже ja / ω = jejφ/eφ = je(j - 1)φ ≡ je0φ = 1 → ja / ω ≡ 1, точка.
И ето как се оказва, щото ln(ω) = - ln(ω) → предвид времето на завъртане ("Δt"), ln(φ/Δt) = - ln(φ/Δt) → φ = 0 → ω Δt = 0 → Δt = 0 → φ = ωt, предвид времето ("t") на въртене.
Но щом ω = eωt(ω) → t(ω) = ln(ω) / ω; d[ln(ω) / ω]/dω = [1 - ln(ω)] / ω² = 0 →
→ 1 - ln(ω) = 0 → ln(ω) = 1 → ω|0Ω = e; t(ω|0Ω) = 1/e = tmax; lim ω→∞ t(ω) = 0 →
→ t = ktmax = k/e; k = ... -3, -2, -1, 0, 1, 2, 3, ... → φ = k.
ω → *+e**+jωt; +e-jωt; -e+jωt; -e-jωt →
→ *** ± [(ejωt - e-jωt)/2]/(jωt) = ± sinc(ωt) = ± sinc(k) вълново в точка,
окръжност идейно ("изпъкналост | вдлъбнатост") ≡ нито a priori, нито a posteriori.
Че раз-про-странение ("x") → ω/2 (x/2, t/2, ω: x, t, ω/2)
→ **+e*+j(ω/2)t - j(ω/2)x/c; +e-j(ω/2)t + j(ω/2)x/c; -e+j(ω/2)t - j(ω/2)x/c; -e-j(ω/2)t + j(ω/2)x/c →
→ *** ± {[ej(ω/2)t - j(ω/2)x/c - e-j(ω/2)t + j(ω/2)x/c]/2}/[j (ω/2) (t - x/c)] =
= ± sinc{(1/2)[k - (x/c)e]}, сфера a posteriori ("централност" ≡ "своя сметка за обща сметка").
----------
* Заряд. ** Спин. *** Нито заряд, нито спин.
^ "Душата 'ми' е чието тяло е 'моето'." - Е, и?