... ∫-∞+∞f(x)dx; x, инерчното
пространство. Та това значи свобода, че - ами защото об-емът на про-доволствения интегритет е нестереометричен
- про-доволственият интегритет е повърхностен. Т.е. повърхността му е кинетична.
Времето ("t") чрез импулсно ("π") колебание ("ω")
присъства в повърхностната динамика, доколкото че, формира се, ∫-∞+∞f(x)sinc(ωt
- xπ)dx = f(t). Пък междупрочем ω = 2π / T;
T, период в колебание. Понеже дето
ето го f[t/(T/2)] = π∫-∞+∞f(x)sinc[t/(T/2) - x]dx, за да
се f(φ/π) = π∫-∞+∞f(x)sinc(φ/π - x)dx съчленява; но предвид
във фазово пространство ("φ"), в което квантуването с конволюция "f(φ)*sinc(φ)"
=
∫-∞+∞f(x)sinc(φ - x)dx = πf(φ) се произвежда. Смисълът
на това е как про-доволственият интегритет, бидейки повърхностен: ами че той "звучи",
"звучи" в свобода. (Ала какво ли без интегритет е про-доволствието?
Изтъква се значението на свободата, нежели смисълът на свободата. Светът
разчита обаче на патологията, кантиански.)
