"Себе си": екзистенциалното

Immanuel Kant: [опитопостигаемата ("мене си") характерност] (1) е, 

че [изказност^ (2) се посочва (3)] къмто [умопостигаема^^^ отправност^^] (4).*

Franz Brentano: умопостигаемата ("себе си") характерност е, 
че продоволственост^ се посочва къмто опитопостигаема^^ отправност^^^.**

----------

^ Иманентно.

^^ Трансцендентално.

^^^ Трансцендентно.

----------
1, трансцендентална хиперрефлективност (съдържателността).
Чистият раз-ум (дедукция, формалност):
    2, трансцендентална естетика (в пространството и времето);
    трансцендентална логика:
        3, трансцендентална аналитика (факто-логията, съждителността, раз-съдък,

            транс-цендент-ална а-перцепция);
        4, трансцендентална диа-лектика.
{1 & 4}, трансцендентална нравственост (практическият раз-ум,
    факто-логичността на самия чист раз-ум).
Та най-подир "откъм невъзможността на една трансцендентална антропология"

(философът Христо Стоев, "езикът, който говори самия себе си") → "себе си",

т.е. "остава ирелевантно кой живее". 

    Но нима езикът по същество е себестен, нежели себичен!

----------
Посочването:
    * "холо-графия" ← трансценденталната философия,

линия-може-да-се-очертае-чрез-движеща-се-точка,

о-с-мисля се мисленето, а езикът - като себестен;
    ** философстване → "ин-дукция", транценденталната холография,

ъгъл-не-може-да-се-очертае-чрез-въртящ-се-лъч,

о-с-мисля се езикът, т.е. става релевантно кой живее.