Тогава природата няма думата

           {Когато природата, братя, няма думата. - Общество и личност. Българският въпрос. Та обществената въобще проблематичност се снема към общност, пък сам-сама личностната - към кажи-речи родообщинност, първата общественост. Като пък ето защо не трябва обществената проблематичност да се свежда до личностна и трябва най-подир да се приеме лично. Тоест Европейската централна банка. [Но понеже изначално дето у моята приятелка обществената проблематичност е пренебрежима спрямо личностната,  пък обратното се най-накрая с моя хоризонт сбъдва... Можем тя и аз да си помогнем един други.]}
           Тълкуваш факти.  Природата има думата. Опитопостигаем характер се представлява от проявление, да, във време и пространство. А какво представлява разпространяването? Разпространителното удължаване на невъртящ се лъч       (както когато кълбовидно се разпръсква прах) е немислимо поради своята пределност. Пък разпространителното удължаване на въртящ се окръжно лъч   (както когато кълбовидно се навива прежда) е немислимо поради своята безпределност. Ами разпространителното (с бързина "c") удължаване на въртящ се сферично лъч е мислимо тъкмо поради своята сферична пределност и радиална (x) безпределност. 
           Как обаче се формулира въобще въртене? Ъгълът (φ) е степента на завъртане, която пък е във въображаем (j) план. И ето го въртенето: e^jφ, фазор.
                      1² = 1; j² = - 1; 1 _┴ j.
                      de^jφ/dφ = je^jφ, такова, значи, е числото "e": 
че бързината на въртене се равнява на във въображаем план въртенето.
           Та по принцип φ = ωt:
                      ω, бързината на въртене;
                      t, времето на въртене.
           Но че в частност φ = ± (ω/2) (t - x/c) → спинор, e ^{± j (ω/2) (t - x/c)}, лъч сферично се върти:
                      о несъществуваща, т.е. осева, сфера, x = 0;
                      или около несъществуваща, т.е. осева, точка, x → ∞.
           x = 0 & x → ∞:
природата няма думата, умопостигаем характер се представлява от самото разпространяване, правиш си току чиста сметка. Шумен, 3 авг.' 2025. [Разумът ми и тялото ми са тук, умът ми и сърцето ми са при нея: можем моята приятелка и аз да се изведем един други на чисто.]
           {България и общият език (самото разпространяване).
           Та характерно сред народа в днешна България, нежели да намираме помежду си общ език, е придържането към фактология, тълкуването, житейското тълкуване, да, средищно плюс двете крила: 
                      1) логична езикодушевност, "пък и зад Великата Отечествена, 

и зад Украинската война стоят капиталистите";
                      2) феномено-логична душевност, "ах, колко хубаво е, че хубавата музика няма край";
                      3) психо-логичен език, да, наглият език.
           Общ език с "1" или "2" човек не може да намира, езикът у тях не е проблем, корени се в общото, нали? Стига съм тълкувал, опитвам се към чиста сметка!         
           Nietzsche | Nachlass | Herbst 1885 - Januar 1889 | 5 [22], последният абзац (изречение): "Das vernünftige Denken ist ein Interpretiren nach einem Schema, 
welches wir nicht abwerfen können." - Мой превод: "Вярното мислене е тълкуване след не-въз-можна за отхвърляне схема."
          [Че за (с "пламна ли ти главичката") общ език с "3" е необходим аристократичният комплекс, подвизаващ се у моята приятелка, т.е. спънат цинизъм; но той ще се поддаде у нея на изкореняване, когато отключването се обрече хем с бездомна, хем със светогражданска перспектива.]}