(с есе на тема "Аз съм българче, какво е за мен еврото")
Ликвидност срещу рентабилност. Че с предприемаческото възнаграждение, рекламното търсене, се съотнася капиталов разход, инвестиция, пък с трудовото,
за същата периодизация, малка лихва и големия осчетоводен брой периоди на възвръщаемост, се погасява заем: понеже ако няма предприемачество,
няма и полагаем по икономика труд, няма, ето, и банково дело;
и ето как централното нетоталитарно банкиране иде, за да свидетелства за инвестиране. Та големият финансов риск означава малка рентабилност - че никой нищо икономически не притежава, - натрупва се парична маса за "обезщетение" (чиято ликвидна перспектива в централното нетоталитарно банкиране е ипотечна, финансовият риск в обстановката намалява, защото заемът ще трябва да се погасява). [България от 1 ян.' 2026 преминава към евро.]
P.S. Очаквам, щото тя, моята приятелка, с колко ще оцени есето ми.
