(Виж фрагмента ми "Отче наш": link.)
1. Интегритет около идеите: т.е. че когато идеите се захлебват, снема се Ръселовият парадокс през Канторовия.
2. Или интегритет на идеята: т.е. че когато прегръщаш идеята си, утвърждава се Канторовият парадокс през Ръселовия.
3. И ето че когато идеите нито се захлебват, нито прегръщаш идеята си,
се изпада в парадокса на Burali-Forti (Cesare Burali-Forti): "множеството от всички такива неща е такова нещо". Олекваш, предлагайки идея. Но парадоксът щеше да бъде на суетата, нежели на всуетата, щом "1" < "2", нежели "1" > "2" ("... насъщния ни хляб дай ни днес..."). Т.е. слаб шахматист съм. [Моят бивш свещеник е запален шахматист. Той, струва ми се, е наистина добър. Бях изразил пред него съображение, че не ми се удава да играя със себе си шах; и че следователно съм слаб шахматист: нека не ме смята за съперник по шах. Той се почуди; отвърна ми как шахматистите разигравали (разработвали) сами със себе си етюди, не че се опитват да играят със себе си шах.]
