"... насъщния ни хляб дай ни
днес..."
Канторов (Georg Cantor) парадокс:
[присъщие** = f(система*) | надсъщие*** = f(медиум****)] ↔
↔ Насъщие (отвъдност ≡ съществуване);
Ръселов (Bertrand Russell) парадокс:
съществуване^ → присъщие^^ → насъщие ← надсъщие^^^ ← отвъдност^^^^.
----------
Пример:
* Жълто, Синьо; ^ жълто, синьо;
** жълто & синьо; ^^ (жълто & синьо) = f(жълто, синьо: сходимостs);
*** жълто-синьо; ^^^ жълто-синьо = f(зелено: разходимостm);
**** Зелено; ^^^^ зелено.
s Познаваема систематично.
m
Основаема
медиатрично.
----------
"Хлябът"
като Насъщен, ами снема се Канторовият парадокс;
та ето "захлебването"
като насъщно, ами снема се Ръселовият парадокс.
Пък понеже идеята (Жълто, Синьо, Зелено | Платон → Аристотел) формотвори (в жълто, синьо, зелено), ала не
формодейства:
"Хлябът"
е Насъщен в идея след идея, която се "изяжда", потенциал;
т.е. идея
след идея се в края на краищата осъществяват чрез битие, градиент, насъщно "захлебване".FB
Но идеята ми е, че "захлебването"
като такова се укрива в Канторовия парадокс (вижда се кое по себе си битие е
по-жълто или по-синьо)HS, - а
идеята ми е, дето току се разсели мотив как не си струва, щото
"захлебването" да се укрива.
Спас Гинов, интелигентният емоционално риск, виж Яна Язова, - и неинтелигентният емоционално риск: Arnold von Winkelried. Кой от двата подхода се улеснява от обстановката? Достатъчно е подходът на неинтелигентния емоционално риск да се пробие. (Шопенхауер, "On the Basis of Morality",
пр. E.F.J. Payne, ч. III, гл. IV: "And when Arnold von Winkelried exclaimed,
'Comrades, true and loyal to our oath, care for my wife and child in remembrance thereof', and then clasped in his arms as many hostile spears as he could grasp,
some may imagine that he had a selfish intention, but I cannot." | Ницше, "Human, All Too Human", пр. M. Faber & S. Lehmann, 138: "Actually, all he cares about is the release of his emotions; to relieve his tension, he may gather together his enemy's spears and bury them in his own heart.")
----------
FB "От
многостранното зараждане на битието след Аристотел" (мой превод),
"From the Manifold Begerming of Seine next Aristotle" (англ.,
мой превод),
"Von der mannigfachen Bedeutung des Seienden nach Aristoteles",
дисертацията на Franz Brentano, 1862.
HS Хипотетично:
"Von der EINfachen Bedeutung des Seienden nach KANT".
("Откъм невъзможността на една трансцендентална
антропология",
