"I've been with my guitar player for 22 years. I've been engaged for 11 years. I have a ring. But we just... That was never the prior. He did it as a sweet notion on our 10th year"
Lzzy Hale
Половин час автоинервю
Изд. Spotify, 31 март' 2025
YouTube, видео
"Божествената справедливост" превръща убийствата в клинични;
та че "убийствата са си убийства" го казва юрист (или квантов ренормализатор),
но го казва и философ (или Пол Дирак):
"'Къде е отишъл Бог ли?' извикал той. 'Ще ви кажа. Ние го убихме...'" [Ницше, "Веселата наука", фр. 125, пр. Харитина Костова-Добрева.]
"'И Бог има свой ад: това е Неговата любов към людете.'" [Ницше, "Тъй рече Заратустра", II ("За състрадателните"), пр. Жана Николова-Гълъбова.]
Та божественото умира, щом справедливостта се обяви за божествена. Но какво е това? То е хипотеза в минало време: къмто и откъм. Пък забраненият плод е да узнаеш какво е справедливо: забранено е. И ето че за да не си се всеизкушаваш, тръсваш глава, забравяш, живееш навреме - да, за да не съ-грешиш. Ами за да правим грешки, и всеки със спомените си, едно взаимопозволение по възбог, укрил си се. И аз - но аз съм тук с любовта. Мен иде неродената хетера, моята
приятелка - съзнателна в своето зло. Нищо друго против злото не вещае война. Калин Янакиев - със статията си "Не подценявайте политическото зло,
но и... не го надценявайте", Портал "Култура", 30 март' 2024 (link), - не довършва, дето съзнателното - вместо просто съзнаваното едно, - да, удоволствие от злото е тъкмо извращение на злото - нежели да е самото си зло. Самото си зло, нерушимото удоволствие от злото, е недозлително, е връз травмата от възбог. Понеже да вкусиш забранения плод е да се опомниш как? - забравяйки за забранения плод. Осрамваш се. Укрил си се, укрил си се! И няма връщане назад. Шумен, 30 март' 2025.
Твоят поглед е маниакален, той приковава - поглъщайки и разкъсвайки в сексуален мрак, - за да се през, пламнали, късовете пречупи и фокусира върху ти луминесценцията, из която се рееш: прогориш празнотата си като с леща,
т.е. drama queen натюр, и въглен сред въглени. Та проблемът е, че не може без жертвен подиум: освен ако самата плячка е предразположена и се предразположи да съзнае оброка си - вместо да съчлени от пепелта себе си в канавката. И едно е да принасяш жертва, друго е да станеш богиня.
"Отчаян, че тя ще умре, Хиперид прави нещо дръзко и невиждано дотогава - с един замах къса робата на Фрина пред смаяния поглед на съдебните заседатели. С падането на дрехата й (под която тя е чисто гола), падат и обвиненията срещу нея... Така тя се превръща в единствената жена в историята, която е обявена за божествено красива от легитимен съд." - Гергана Тенева, "Фрина...", публ. 24 ян.' 2020, Newme.bg (link). - "А прякорът й Фрина ('жаба') идвал от жълтеникавия цвят на кожата й... Интересното е, че Фрина, въпреки професията си, криела прелестите си от обществото."
"Отдавна спят Атини в сън дълбок.
Едни не спят в чертозите на Фрина
поклонниците нейни. Буйна глъч
ехти оттам: те пиршествуват...
На пир у Фрина - чест е за отбрани!
И сбрани бяха тука рой артисти,
посланици, софисти и архонти.
Пред богове грехът не грях се смята,
ако се той допадне с хубост тям.
... и нека те да се тълпят
во храмове, където боговете
говеда само възприемат жъртва!"
Из Пенчо Славейков, "Фрина"
- В светлината се надигам -
в мрака съм си у дома...
- В светлината се размия,
ще съм у дома по мрак.
Как той и тя - и мен, и нея:
смеем се и пеем.
Функция на всинца ни след светлина,
че аргумент на всинца ни сред мрак.
Пък мен: ах!
в светлината се надигам от погнуса
и не мога да преходя, тук съм!
Чакам я по мрак, но тук съм!
Ей я нея: там, о, там!
при неродената хетера,
що по бащинството крее
под разкапана луна.
Шумен, 30 март' 2025
Четвъртата четвърт на XX в., но в родообщинен просперитет;
пък бащата емоционално отсъства.
Въпросът към времето е дали деянието, бидейки не-рационално, - дали деянието,
в своята тривиална внезапност, да, ще аргументира, ще разплаща след себе си функционалност, ех, или в своята нетривиална внезапност, да, ще функционира от аргументация, тоест от предплата, пък това е "да удариш кьоравото": "кьорав карти не играе"... Извратеността се подкопава, предзаварва се, обезсилва се в себе си от поканата за тривиална внезапност, понеже извратеността се предразполага от рационалната аргументация; и че откъм извратеността рационалната аргументация е собственият проежекционен екран, както е кьорпроекция откъм тривиалната внезапност рационалната функционалност. Като как, попие ли се на извратеността прожекционният екран, току се разиграят от при кьоравия карти. Та подклажда се у извратеността едно действено съзнание по гаранция на риска: което съзнание отсъства у "да удариш кьоравото". Ами свалката е необходима на извратеността,
за да се издебне под звездното небе моментът в преодоляване на срамостраховете. Но неудовлетворителна е тази свалка, щом ответникът не се прикове. Шумен, 29 март' 2025.
МЪЖЪТ И МОЯТА ПРИЯТЕЛКА
Защо и е на моята приятелка мъж? О, ами за да не смесва тя любовта със секса! Т.е. за да подтиска в дълг и ревност емоционалността си, отдавайки се на извращение, своята свобода. Прекрасната жена, която е пълна с пари - нежели да легне връз тях. Та затова е толкова скъпа... Ех, обичам я! Drama queen. Какво прави мъжът? Просто си има любовници.
Случаят Чикатило. Детето се родило с хидроцефалия. Еректилната функция се подтискала от нарушената мозъчна дейност. Но едва юношата щял да узнае този ефект... Украйна. Военно време. Втората световна война. Бащата е на фронта. Гладни години. Детето броди сред немалко случаи на канибализъм: че родители изяждат децата си от глад. И скита детето покрай детските масови гробове. Пребива го майка му, дето се напикава; плаши го как ще бъде изядено... Страховете от детството се изтласкали през собствената плахост, що предвид еректилната дисфункция се причинявала у юношата, - впили се те възвратно и безвъзвратно в нарушената мозъчна дейност, приютили се там. Образовал се мъжът, отбил той и военната си служба, оженил се някак, родили му се две деца някак, да, момче и момиче. Започнал той работа, учител по литература... Еректилната функция се отпушвала, когато у мъжа несъзнаваното проектирало страховете. Мисля да стана училищен психолог, макар в стари години.
Софийската княгиня и световната царица. Че Батори е графиня. "Княгиня Батори" я рекох. "Царица Бутафори" се нарече тя. Предприемачеството си струва. Та изконната кучка - в качеството си тъкмо само на кучка - е предприемач, евтина е. Извратената кучка е друго. Тя се възбужда полово, когато - подтиснати - опасенията, че може би е курва, се проектират върху - предполагаеми - партньорите. Но условието за реалистично предполагаеми партньори е постоянният партньор. Родообщинните отношения - или освен куртоазната установка, нежели постановка, - възпрепятстват съвпадението (макар в края на краищата към един и същ човек). Пък нима това е проблем в младите години! Като ето как на извратената кучка и се налага, щото със собствени средства да се обърне току на стари години просто в кучка - инвестирайки в любов. Скъпа работа е. Лека-полека странностите се очертават. Велико изследване провеждам! Чувстваш поначало нужда да се уверяваш как вниманието на твоите ухажори (вкл. и на постоянния партньор) е фиксирано върху теб. Но ти сама каза някога, че с увеличаващата се твоя - ах, уви, и моя! - възраст бройката все повече намалява. И не толкова - казвам аз - бройката ухажори, колкото фиксацията на ухажването (вкл. и на постоянния партньор). Вдига се взаимно цената ни (аз и ти).
Жена во истине. Вариант 1: та "сексуално се хвърляш на шията ми, пък социално се изгубвам в очите ти, мила". Вариант 2: та "социално се хвърляш на шията ми, пък сексуално се изгубвам в очите ти, мила". О, ами във Вариант 1 щях да бъда Рок-звезда, пък във Вариант 2 - Сандокан Малайския тигър. Това бяха вариантите относно моята приятелка - с нейните очи, коса и пр. Но и "Рок-звезда", и "Сандокан Малайския тигър" са социални определения тъй или иначе. И ето как сексуалното определение при съпоставката Вариант 1 | Вариант 2 се свежда, щото нежели мисионерски тя плодовито да се отдадеше - понеже божем и рокът е мисия, - нека напротив: фиксираш я към тебе гърбом за косата... а и не по предназначение. Защот' нима е курва, че ще се отдава... Тя на здраво някъде да стъпи - трябва. За да не влезе в ролята на носна кърпа. Т.е. "рок-концертът отшумя, залата е вече празна" (Щурците).
Йордан Землян,
Шумен, 28 март' 2025
Вариант 1: та "сексуално се хвърляш на шията ми, пък социално се изгубвам в очите ти, мила". Вариант 2: та "социално се хвърляш на шията ми, пък сексуално се изгубвам в очите ти, мила". О, ами във Вариант 1 щях да бъда Рок-звезда,
пък във Вариант 2 - Сандокан Малайския тигър. Това бяха вариантите относно моята приятелка - с нейните очи, коса и пр. Но и "Рок-звезда", и "Сандокан Малайския тигър" са социални определения тъй или иначе. И ето как сексуалното определение при съпоставката Вариант 1 | Вариант 2 се свежда, щото нежели мисионерски тя плодовито да се отдадеше - понеже божем и рокът е мисия, - нека напротив: фиксираш я към тебе гърбом за косата... а и не по предназначение. Защот' нима е курва, че ще се отдава... Тя на здраво някъде да стъпи - трябва.
За да не влезе в ролята на носна кърпа. Т.е. "рок-концертът отшумя, залата е вече празна" (Щурците). Шумен, 28 март' 2025.
Че Батори е графиня. "Княгиня Батори" я рекох. "Царица Бутафори" се нарече тя. Предприемачеството си струва. Та изконната кучка - в качеството си тъкмо само на кучка - е предприемач, евтина е. Извратената кучка е друго. Тя се възбужда полово, когато - подтиснати - опасенията, че може би е курва, се проектират върху - предполагаеми - партньорите. Но условието за реалистично предполагаеми партньори е постоянният партньор. Родообщинните отношения - или освен куртоазната установка, нежели постановка, - възпрепятстват съвпадението
(макар в края на краищата към един и същ човек). Пък нима това е проблем в младите години! Като ето как на извратената кучка и се налага, щото със собствени средства да се обърне току на стари години просто в кучка - инвестирайки в любов. Скъпа работа е. Шумен, 28 март' 2025. Лека-полека странностите се очертават. Велико изследване провеждам! Чувстваш поначало нужда да се уверяваш как вниманието на твоите ухажори (вкл. и на постоянния партньор) е фиксирано върху теб. Но ти сама каза някога, че с увеличаващата се твоя - ах, уви, и моя! - възраст бройката все повече намалява. И не толкова - казвам аз - бройката ухажори, колкото фиксацията на ухажването (вкл. и на постоянния партньор). Вдига се взаимно цената ни (аз и ти).
Детето се родило с хидроцефалия. Еректилната функция се подтискала от нарушената мозъчна дейност. Но едва юношата щял да узнае този ефект... Украйна. Военно време. Втората световна война. Бащата е на фронта. Гладни години. Детето броди сред немалко случаи на канибализъм: че родители изяждат децата си от глад. И скита детето покрай детските масови гробове. Пребива го майка му, дето се напикава; плаши го как ще бъде изядено... Страховете от детството се изтласкали през собствената плахост, що предвид еректилната дисфункция се причинявала у юношата, - впили се те възвратно и безвъзвратно в нарушената мозъчна дейност, приютили се там. Образовал се мъжът, отбил той и военната си служба, оженил се някак, родили му се две деца някак, да, момче и момиче. Започнал той работа, учител по литература... Еректилната функция се отпушвала, когато у мъжа несъзнаваното проектирало страховете. Мисля да стана училищен психолог,
макар в стари години.
Защо и е на моята приятелка мъж? О, ами за да не смесва тя любовта със секса! Т.е. за да подтиска в дълг и ревност емоционалността си, отдавайки се на извращение, своята свобода. Прекрасната жена, която е пълна с пари - нежели да легне връз тях. Та затова е толкова скъпа... Ех, обичам я! Drama queen. Какво прави мъжът? Просто си има любовници.
Обаче вярата въобще попада под въпрос, тоест подлежи на критика: защо да се принасяме жертва и прочее. "Светът се развива откъм спяпото петно" - дето що ли значи тоя израз? Как животът отпадне от вярата - отпадне във висша справедливост. Но животът все така отпадне - от какво ли?, - да, от вярата във висша справедливост. И ето ви го едно нищо, вярата във висша справедливост:
ами ще трябва да рухне - вместо да се координира, циментира или (критикарски) преразгледа. Пък вярата във висша справедливост, че въпросната вяра рухва: прогласява го една критика, която се провежда на сляпо. (Ницше, "Залезът на боговете", пр. Г. Кайтазов: "Заедно с истинския свят ние изхвърлихме и привидния!")
Родообщинните отношения се координират динамично в покрива на островърха кула. Т.е. всяка точка стъпва на долната и се обляга на горната, размива се = де-струкция = кон-струкция. Но координацията се срутва, падне ли точка.
Пък колкото по-ниско е точката, толкова около си е по-свободна да падне, толкова по-голяма отговорност носи. Ами ето че топката - за да се търкулне по конус: следва да изгуби равновесие.
Сляпото петно се координира динамично в купол. Т.е. всяка точка се притиска от горната и долната, образува се = де-кон-струкция = структура. Но координацията се срутва, падне ли точка. Пък колкото по-високо е точката, толкова е по-свободна право да падне, толкова по-голяма отговорност носи. Ами ето че топката - за да се търкулне по купол: търкулва се от самосебе си.
Заключенията от двата абзаца: светът се развива откъм сляпото петно.
Та идеята е, щото конусната динамика да се избръща (с разпад) в полусферична; нежели конусът да се реовласти, бидейки унил (но конусът сочи нагоре като че ли, а куполът - надолу като че ли).
"Символ преходен
е всичко менливо;
тук непонятното
образ добива;
тук несравнимото
истина става;
вечната женственост
ни възвисява."
(Гьоте, "Фауст", заключението, пр. Д. Статков.)
"Žižek is just conflating epistemology and ontology, typical of bad philosophy."
"I don't think he's saying anything, he's made a career out of it."
- Bad philosophy, but good philosopher: let the morsel absorb me, instead of me absorbing the morsel.
"Nope, not even a philosopher; sophistry has its place, but only in dustbins."
- Yes, not even a philosophy - but a philosopher: let the morsel absorb me, instead of me absorbing the morsel; just cease being a philosopher.
Шумен, 25 март' 2025 (53-тият ми рожден ден)
Емоционалната зрялост се изразява в прехода откъм въпроса "какво чувствам",
та къмто въпроса "как се чувствам". Себеопомнянето е необходимото,
но недостатъчно условие за емоционална зрялост. Ами разломът между емоционалната незрялост и емоционалната зрялост се съответно състои в следната дихотомия (която - заради сдобиването с класическо звучене - свеждам, да, съответно в женски и мъжки род):
- "какво чувствам? длъжна съм да управлявам чувствеността си, за да мога като че ли да усетя свобода";
- "как се чувствам? длъжен съм да управлявам поведението си, за да имам идеята по свобода".
Емоционалната незрялост на себеопомнянето: сложила се е тапа върху въпроса "какво чувствам" - въпросът "как се чувствам" се озовава на сухо ("reject
emotions" *), изпадайки в прощъпулна себезабрава ("не ме изоставяй"), не го ли изконсумираш ("satisfy your feelings" *) като дойде ("victim of lust trapped in lunatic possession" *).
И какво, ако тапата (нежели като например у Jeffrey Dahmer) са в последна сметка родообщинните отношения? Родообщинните отношения днес затапват неботворната княгиня (моята приятелка) и пускат от бутилката домочадния, ето, просяк (мен). Ще ли си помогнем взаимно?
Шумен, 24 март' 2025.
----------
* Немската рок-група Destruction.
Иде реч за естетическото и съответно етическото внушение (спестява се необходимостта от роман "Току аз с нея"):
Ироничното състояние (модус). "Ще опитам да обрисувам с едно изречение твоя темперамент (и защо всъщност те обичам): как - облечена спретнато и сковала се върху стола, - как ти, опипвайки същевременно почвата, не смееш да се засмееш, оглеждаш се припряно и се стараеш да поддържаш от своя поне страна разговора, защото трябва да се знае, че си рязката противоположност на слабоумната дърдорана."
Квантовото състояние (модус). "Ще опитам да обрисувам с едно изречение твоя темперамент (и ето ги двата възможни колапса, действителният и недействителният): как - облечена спретнато и сковала се върху стола, - как ти, опипвайки същевременно почвата, не смееш да се засмееш, оглеждаш се припряно и се стараеш да поддържаш от своя поне страна разговора, защото трябва да се знае, че си рязката противоположност на слабоумната дърдорана."
Неутралното - т.е. собственото - състояние. "Как - облечена спретнато и сковала се върху стола, - как ти, опипвайки същевременно почвата, не смееш да се засмееш, оглеждаш се припряно и се стараеш да поддържаш от своя поне страна разговора, защото трябва да се знае, че си рязката противоположност на слабоумната дърдорана." - Внушението се изветрява от съзнанието за всичко това. Че "l'homme est un être qui est ce qu'il n'est pas et qui n'est pas ce qu'il est", Sartre ("човекът е битие, що е това, което не е, и що не е това, което е").
18 март' 2025. Най-жизнерадостното събитие тези дни. Белият плъх, рок-групата на Латинска Америка, пеят и се казват на испански. 1.93-сантиметровият култов китарист от Буенос Айрес Walter Giardino я създава през 1986-та. Предлагам песента "Solo para amarte" ("Просто да те обичам"), поздравявам с нея моята приятелка. Нагласил съм показалеца: LINK.
Калин Янакиев очертава в свой великолепен текст - а именно "Как в средновековна Европа се явяват викингите", Портал "Култура", 23 март' 2025 (link), - Времето на големия страх, т.е. по време от нашето Покръстване, та до края на Първото българско царство; и заключава: "Консолидирането на Европа, значи, я е спасявало неведнъж." Ами тъкмо с това консолидиране Източната Римска империя, заедно с тукашна България, бива загърбена от Европа. Кого сега ние, българите, следва да отхвърлим: Запада или Третия Рим? Отговорът на този въпрос се крие в отговора на въпроса защо: ами защото светът се развива откъм сляпото петно.
Филолозите говорят за фигуративна реч, пък бягат от геометрията. Геометричната фигуративност на речта отваря възможност за смислова принадлежност. Връщаме се отново при Птичето*. Ти - със самото си същество - убягваш буквализацията. Никой не може да те типизира, означи - ще му се. Но както и да те мета-форизирам, ще бъде отплесване. Идеята е как да те хвана в собствената ти смислова цялост. Ами прекрасното е прекрасно, защото превъзхожда всяка метафора. И ето защо няма как към "Господа" - който пък е безкрайната, последната, все по-следната метафора и не позволява пре-възходство, не допуска да се иде, пристигне при теб. И ето как превъзходството е с посока на завръщане - щото да се уравновеси метафориката, всички възможни метафори. Та да се въз-станови (във възстановка) единосъщието на твоята личност (психотерапия: както и когато Arnold von Winkelried, швейцарският герой, сграбил сноп вражески копия и ги сбрал към сърцето си). Ти, с твоята красота - ужасна красота, - ме тормозиш, превръщаш сърцето ми в полов орган, оставяш ме вечно ненапит. И го правиш съзнателно - владеейки своята сила. Къде се уравновесява метафориката? Уравновесява се в Точката на мето-нимия! Точката, в която запява Птичето предвид изваяната за мен и него, за нас двамата, клетка. Партньорството с теб трябва да бъде в клетка, разтеглива клетка; че иначе пак и пак хвръкваш без ориентир, сграбчвайки се за поредната клонка, на която кацнеш. Обратното е "семейната клетка" - състои се от вътрешни органи, вместо институционални.
Пример за несемейна клетка: Lzzy Hale & Joe Hottinger... Аз не съм Одисей, Сизиф съм - Одисея трябва да станеш ти. "Имам ли интелектуални качества? Или качества на интелигентност." Мисля, че те боли от собствената ти красота - и се криеш в грозотата. Справяш се с родообщинните отношения. Усещане, наречено любов: усещаш красотата си за дълг, а извращението си - за свобода.
----------
* Птичето. - Моят подход: извайваш от материала кафез, в който да запее птичето. Вместо да вземеш птиче и му сложиш в човката песни. Моето птиче не би било моето, ами би се чувствало затворник без мен с него в кафеза.
Моят подход: извайваш от материала кафез, в който да запее птичето.
Вместо да вземеш птиче и му сложиш в човката песни. Моето птиче не би било моето, ами би се чувствало затворник без мен с него в кафеза.
Изглеждаш вдъхновена. Ти си изгрев изоттатък планината. Но наоколо е пустош.
И заражда се светът през твоите очи.
- Но у мене е празно. Разпръсната съм. Коя съм аз? Нищо че съм оправна. Светлината, сред която почивам, не гори!
Нямам предвид идиотщината, простащината и несвящината. Човек в емоционална интелигентност си дава сметка, че - за да осъществи еротичните си фантазии - е необходима емоционалната зрялост на интимното приобщаване. Но човек в потенциал въобще за емоционална интелигентност изплъзва емоционалното си единосъщие (невроза), орелефяват се вклещени в челюстите на интелекта еротични фантазии, емоционалната зрялост на интимното приобщаване не влиза в сметката (психоза). Валидно се оказва положението "reject emotions, satisfy you feelings, victim of lust trapped in lunatic possession" (от немската рок-група Destruction). Особеният случай е интимната автопростъпка, моята приятелка, ключът закъм стратегическата перспектива... Увереност: неспособен съм да ходя върху блатото, ако и да гледам по-скоро към небето или по-скоро към земята;
но способен съм да заплувам под вода, тоест отвъд хоризонта.
Петър Величков написа "Проклятието на дарбата". Не съм Яна Язова, не пише ""Проклятието" на моята дарба". Не съм обърнат към вечността. Временен съм. Обитавам чрез своята дарба това проклятие - витая. Че аз, откакто се помня,
не умея екзистенциално да отработвам обществените си обърквания. Осъзнах по-късно как, защото усетих за несвойствени родообщинните отношения. Та не шофирам, не се хващам при работо-дател, нямам деца, семейство и приятели, страня от братовчедите си, не пия, не пуша, спортувам в домашна обстановка, отбягвам семейни мероприятия, страхувам се да изляза с жена и т.н. У нас.
И никъде другаде. Вкопчил съм се противозаконно в родилното гнездо,
сиреч изотвътре. Уповавам се на тая придобивка, от която и след 50-годишнината ми съдбата, слава Богу, не ме лишава. Но за сметка на това отработвам чудесно емоциите си. Гледам всеки път предвид мое някакво - дали около него, дали в него, дали с разбита о него глава, - да, предвид мое някакво обществено объркване, - да извлека у себе си съответна количествено разпределена и качествено оттенъчна емоция. Която отработвам, вставяйки я във философска структура. Забивайки в оправността едно главно "т"... И ето че ако IQ-то е основата на везна, блюдото SQ при мен олеква значително, току до изкъртване... Ами благодат е моята приятелка! Обичам я. Макар несподелено. Дето за муза ли да я взема, или за мезе. Ужасно е красива. Съществува и такова нещо: че човек получава оргазъм и със сърцето си. Шумен, 22 март' 2025.
Wikipedia, "Borderline personality disorder", 21 март' 2025: "While conscious of the exaggerated nature of their emotional responses, individuals with borderline personality disorder face challenges in regulating: to mitigate further distress, there may be an unconscious suppression of emotional awareness, which paradoxically hinders the recognition of situations requiring intervention." Успокояваш се чрез съответни гледки, занимания (например сериала "House", "такава съм, да, пламна ли ти...") ... Jeffrey Dahmer. Личностно разстройство Cluster B: прекрасна си, умна си. Но и несравнима в бездънния си чар. Понеже с нагласата: докарваш се някому (histrionic), започва да те боготвори (narcissistic), разчиташ нему (antisocial), фиксираш се (borderline поради post-traumatic). Wikipedia, "Borderline personality disorder", 21 март' 2025: "Such indeterminacy leads to feelings of emptiness and a profound sense of disorientation regarding their own identity; consequently, individuals with borderline personality disorder might adopt their sense of self-based on their surroundings or the people they interact with, resulting in a chameleon-like adaptation of identity." Гримираш се нелепо. "Само да посмее... Тук са очите ми; не ме изоставяй!" Кой кого? Wikipedia, "Borderline personality disorder", 21 март' 2025: "Over time, these impulsive responses can become an automatic mechanism for coping with emotional pain." И отново Jeffrey Dahmer. Защо искаш да фиксираш големия дявол, който криеш, адовия пламък? Защо не го предоставиш за хиперимпликация? Че къде иначе остават финансите! Дълги преговори водим аз и ти. Не ме ли признаваш за философ?
"Простото число е естествено число, по-голямо от 1, което има точно два естествени делителя: 1 и самото себе си." Това е идея! Кое това ли? Простото число е онзи безкраен брой, що не може да се представи в експликация. Сферична е тази бройка, нежели лъчева. Сфера не мож' наблюдава изотвън: ами превръща се в кълбо. Та изпървом наблюдаваш сфера откъм собствената и повърхност:
че кажи-речи сетне изот центъра от същата сфера - и ето как най-подир току откъм колапса при самата сфера. Но безкрайният брой изобщо е сводим къмто просто число, понеже експликацията ("две на три места" и пр.) се схожда в асоцииране ("три места по две" и пр.), пък асоциирането се схожда в съотнасяне ("две къмто две откъм три места" и пр.). Какво е собствено колапс? "I need my devils, I let them rage; I keep my eyes wide open when I pray." Lzzy Hale, "Wicked Ways". Трябва да бъда пират - или поне Сандокан Малайския тигър, - за да спечеля моята приятелка. Което е нейната романтика и привлекателност - да, също като във филм.
Като съзерцавам една снимка и не искам да повярвам, че живея в 2025-та година;
и че съм страхливец.
"Защото, гдето двама или трима (такава е думата - б.м.) са събрани
в Мое име, там съм и Аз посред тях" (пр. 1940)
Пример, градацията съобразно цитата:
експликациите 2x3, 3x2
асоциирането в 2x3, 3x2 → дистрибуцията 6 → комутацията 2x3 | 3x2
съотнасянето в 2x3, 3x2 → квантовото състояние 6 → | колапсът 2x3 & 3x2
("всяко във всяко съотнасяне")
Онтология с епистемология (Еклисиаст) *, импликациите:
ОнтологияТА + епистемологияТА = ИсторияТА
(ОнтологияТА x епистемологияТА) + АнтропологияТА =
= ЕтикаТА + АнтропологияТА =
= ЕстетикаТА
Материя (Шопенхауер) **:
че онтология, етическо асоцииране =
= епистемология на "МатерияТА", естетическо асоцииране
ФилософЪТ (Ницше), квантово състояние,
което току колабира в синтез относно:
*** Онтология на идея = Изкуство, без то да е история
**** Епистемология на велемощие = История, без тя да е изкуство
----------
* Експликация:
Онтология (множимо) x епистемология (множител) → тоталитаризъм
** "МатерияТА" като дистрибуция → комутация:
естетикаТА (множимо) x епистемологияТА (множител)
етикаТА (множимо) x онтологияТА (множител)
Съотнасяне:
*** епистемология (множимо) x Онтология (множител)
**** онтология (множимо) x Епистемология (множител)
"... was a young girl,
She had a heart of stone;
Lived 9-to-5, and worked
Her fingers to the bone"
По Skid Row, "18 and Life",
в изпълнение на Lzzy Hale
Първа пролет
Видео:
Congregations and steeples...
How high does your seed grow?
How deep is your lowest low?
How tough is your only hope?
I wish that I'd let you know
How different I would shine
If not for the dying star,
The shooting star,
The blinding star,
The one I gave my wish to,
The one I gave a name to,
The star that showed me truth,
And led me home,
The only one that ever shone...
Diamonds and bleached bones...
The ones my embers tried to reach,
The ones my ocean bent to teach.
The moon and its spotlight...
We danced in silver white,
The shadows from the sunshine:
The shade that cloaks us tight.
But we count the celestial beings,
The missed chances,
The happenstance meetings,
The glimmers and twinkles
Behind a stranger's eye...
The smile of a passer-by,
The unknowing 'then',
The not knowing 'why',
The twists and the bends,
No beginnings, no ends,
No enemies, no friends.
Just ships that pass in sea of black,
Some never to return:
Some find their vast way back.
Lzzy Hale, 18 март' 2025, Instagram (link)
Заглавието е мое.
Написала е шедьовър! Шедьовър!
Ако тя ми се довери, мога да оформя за стихосбирка стихотворния и материал.
Да, това наистина го мога, нарича се при музикалните албуми mastering.
Добавена стойност в огромен размер може да се придаде чрез лека пластика;
понеже извайваш от материала кафез, в който да запее птичето.
Ше цитирам суровия вид, всеки ще го подмине:
"Constellations of People
Congregations and steeples
How high does your seed grow
How deep is your lowest low?
How tough is your only hope?
I wish that I could let you know
How different I would shine
If not for
The dying star
The shooting star
The blinding star
The one I gave my wish to
The one I gave a name to
The star that showed me the truth
and led me home
The She, the He, The We, The They, The Who, The What, The Why. the You.
The Only one that ever shone.
Diamonds and bleached bones
The ones my embers tried to reach
The ones my ocean bent to teach
The moon and it’s spot light
And we danced in silver and pale white
The shadows that ran from the sun shine
The shade that cloaks our sin tight
We count the celestial beings
The missed chances
The happenstance meetings
The glimmers and twinkles behind a stranger s eye
The smile of a passer by
The unknowing then
The not knowing why
The twists and the bends
No beginnings, no ends
No enemies, no friends
Just ships that pass in the vast sea of black
Some to never return
Some find their way back
Chaos and fear
Scratches on the mirror
Circles shining clearer
Clarity, she so contrary
Shimmer like a Mary.
Mary Magdalene
She who is with and without sin
Made love to the son of Sam
She with the heart of Nim
The warrior, the Woman
The woman I am becoming
Becoming Something
You never saw me
U never saw me coming."
"I agree with your argument that consciousness is not calculable, but this doesn't necessarily mean that there must be some higher principle. Consciousness is for me always rooted in something that I cannot but call a malfunctioning of a certain apparatus. And when things go wrong, I don't think we need a higher dimension.
Quantum mechanics is the only radical materialist theory. And precisely we are in reality, we are a part of reality, we are not outside. And Lenin - where he talks about objective laws of reality: but where does he stand? from what position does he do this?
The big problem for me, I don't have an answer: what must go on already in quantum reality that pushes it toward collapse?"
Slavoj Žižek vs. Penrose, септ.' 2024 (link)
Два уж уличаващи коментара:
"Žižek is just conflating epistemology and ontology, typical of bad philosophy";
"I don't think he's saying anything, he's made a career out of it".
Казвам, че "bad philosophy, but good philosopher: let the morsel absorb me,
instead of me absorbing the morsel".
Някои жени са дълбоко чаровни, а други - широко симпатични. Т.е. които ги заместват. Зная за една бездънно чаровна - няма да кажа името и, - а както и за една безбрежно симпатична, която я замества - Lzzy Hale, тя е известна. И двете са върху Трапезата на Мъртвия господ; моята приятелка обаче е тайно.
"My brother Аrejay and I grew up in rural central Pennsylvania on a 20 acre farm in Bethel, 440 Schubert Rd. Our dad was a 3rd shift mechanic, and our mom stayed home, occasionally cleaning houses to make ends meet. We started Halestorm when I was 13 and Arejay was 10; on August 9th, 1997, entering ourselves in a talent show at the Schukill County Fair, performing one original song called 'Love is Power'. We went home with the third place trophy, losing to a tap dancing cowgirl. But it was already too late, we caught the music bug, and decided that day that we were gonna see how far we can take this band. We had no rich uncle in the music business, no savings, no clue how to write songs for the radio, and could barely play our instruments. But we weren't going to wait to be 'ready', or for someone to come along, and tell us what we should do. So we spent the next years performing shows wherever we could: coffee houses; bowling alleys; Friendlys Restaurant for free ice cream; the bars during happy hour, because we were under age. We had a few temporary bandmates... Then in 2003 we met Joe and Josh, and it finally felt like we were a gang of pirates, setting sail for a big adventure. The rest is history. But I still display that talent show trophy, right next to the Grammy we won in 2013... Don't wait to chase your dreams, and don't let anyone tell you your instincts are not correct, or that your joy is invalid! We are living proof that nothing is impossible. And we are one of the few bands of our kind around who did it the hard way, and prevailed. Raw, real, no tracks, no miming, no click. Just four best friends that decide everyday to take the risk. We are fighters, holding up our lighters, chasing off the monsters, and drowning in our sins. We conjure magic, and chase shooting stars; we built a sanctuary for the weary hearts, the weirdos, and the misunderstood. We will not fail as long as we keep climbing up our personal Everest. Thank you to every single soul that gave us a chance and a leg up along the way! Our next chapter is about to begin. Are you ready?"
Lzzy Hale, 17 март' 2025, Instagram (link)
"I'm feeling in between. I don't know what I think I mean. But I'm not going to waste time worrying over the chinks in my chain, or the buzzing in my brain. I am calm but elated, thoughtful but creative, and leading with my native language to ease the anguish I've unearthed from a grave dug long ago for me. Blissfully and maniacally aware of the tops of the trees, the birds and the bees. And every other shiny thing that no one bothers to see. I wonder how many people cry over the sight of a Dandelion determined to grow through the cracks in the concrete of this busy parking lot, amongst tires and shuffling feet. With all the strength it takes to survive each sunrise. And success is not accolades, or approval, or even being noticed. The Dandelion only knows that it is here now, thriving despite being miles from her kind. No example to live by. She is just being, and becoming. Her joy is only for her. Some call her a weed, and have no regard, no stature among the lilacs and roses. No one is buying a dozen dandelions to take home to their loved one. But that is not the box she places her heart into. She is content and confident. The world could crumble around her. But she knows she is enough with nothing. No one will ever know her story but her. The universe has placed her here, and she is alive. Free and wild, something you cannot buy. That is enough."
Lzzy Hale, 16 март' 2025, Instagram (link)
Прикрепила е към текста си следната снимка, която е направила:
Свързваш фактите, за да ги уклониш, т.е. спрямо принципно положение; или за да ги преодолееш, т.е. спрямо безпринципно положение. Та в първия вариант току "усвоиш" нещата; пък във втория се надяваш, че нещата ще те усвоят.
(Техниката съм представил във фрагмента ми "Вселената с човеци": link.) Понеже "Богът от машината" слиза, когато имагото (кодът, структурата) "изяде ларвите" си: та ето че машинният* изглед в системата** е с централна координация ***, пък лицевият**** - с мрежова. Извращението (де-струкция, кон-струкция): "изядат ли ларвите" имагото си, машинният изглед в системата се оказва с мрежова координация, пък лицевият - с централна ("втория свят" *****) ... Ами Ницше ни се струва безчовечен, доколкото се занимава с машинния изглед, отколкото вече с лицевия; но това е непълният подход къмто Ницше.
----------
* Общественият.
** От човеци.
*** Либералната демокрация: че координационният център е изборната уредба.
**** Общностният.
***** Кьорав карти не играе: щото предвид "втория свят" да вземаш тъкмо институциите за чиста монета.
P.S. 17 март' 2025. Нечий коментар: "A big difference I see between Revolut and Nubank (the neobanks): a big portion of Revolut customers have another main bank account, and Revolut is only their travel or backup account (въвод къмто света - б.м.); for Nubank, it's the opposite, a big portion of their customers use Nubank as their main bank account (подстъп къмто 'втория свят' - б.м.)."
Но най-напред си е сферичен съсъд (-), пълен с точки (деКОНструкция*):
lim ωωψ→0 d/dt (dψ/dt) = - jω dψ/dt → (1/2) c² d²ψ/dx² + jω dψ/dt = 0;
сферата я няма, защото центърът го
няма.
----------
* Доколкото
де-струкцията по отношение на (човеци без вселена) имагото е с (вселена без
човеци) централна координация.
{Вълновата
ъглова скорост, ωωψ,
присами
функцията "ψ",
чиято, на функцията,
бързина на колебание е "ω".
Отправността, d/dt (dψ/dt),
на
функцията "ψ"
във
физичното време "t".
Орбиталната (j² =
-1) вълнова скорост, jω dψ/dt,
присами функцията "ψ"
във
физичното време "t".
Вълновата (1/2) кинетика, (1/2) c² d²ψ/dx²,
на функцията "ψ",
чиято, на функцията,
бързина на разпространение "c"
е във физичното
пространство "x".}
И ето че това е кълбо,
празно с континуум: c² d²ψ/dx² - d/dt (dψ/dt) = ωωψ;
кълбото го няма, защото континуумът
го няма.
Преобразование; центърът
се определя в сфера, но съществува в кълбо:
d²ψ/d(x/c)² - d²ψ/dt² = ω²ψ, вълновото уравнение
(Клайн-Гордън → д'Аламбер, ω = 0).
Изстъпва (при ω ≠ 0) вълнова неопределеност (Хайзенберг):
αβ + αβ = βα + βα = αβ + βα.
Т.е.:
A = -|+ j dψ/d(x/c), пространствената вълнова
гъстота
(αA, с амплитуда и фаза);
B = +|+ j dψ/dt, времевата вълнова гъстота
(βB, с амплитуда и фаза);
F = +|+ ωψ, вълновата гъстота
(1F, с амплитуда и фаза).
A² + B² {A ┴ B}
= F² = (αA
+ βB)² = α²A² + β²B² + AB
(αβ + βα), та
F = αA + βB; α² = β² = 1 & αβ = - βα:
| 0 1
| | 1 0 |
α = |
| & β = | |.
| 1
0 | | 0 -1 |
Пространствената и времевата вълнова гъстота са в противофаза помежду си.
Решаване (Дирак):
| dψ1/d(x/c)
- dψ2/dt = jωψ2 |
| | →
ψ1,2 = e ± j (ω/2) (t - x/c), спинор.
| dψ2/d(x/c)
- dψ1/dt = - jωψ1 |
Анихилация: ψ1ψ2 = 1, свръхимаго, лидерство, мрежова координация.
Това Калин Янакиев - в статията си "Християнските 'ценности' на новите 'консерватори'", публ. Портал "Култура", 16 март' 2025 (link) - не разбира.
Crystal eyes! Crystallize and hypnotize my wild heart! It blows with the wind, soft as the shhh of the swollen river as it rushes toward the sea after a storm. Clear as crystal we drank from the stream. You saw my reflection as the sun broke through the trees. The rustling of the leaves cheering us on, and we bathed in the pool so cold it took our very breath. And we both pondered if this is what it was like to taste death. Then we laugh as we splashed, because we knew that we succeeded in cheating the Reaper once again. And I kissed you underneath the wool blanket you wrapped around us. You built me a fire from the drift wood that surrounded us. You gave me some tea as we counted the embers, greeting the blood moon to come, and the swift coming September. I clung my guitar, covering my porcelain bosom. And I sang you the song of where the lake meets the ocean. And we counted the stars that shot 'cross the sky. 'Til a billionth star burst, and gave birth to the night. Then howling with the wolves and the wind, and the owl's wing, you placed me atop of your horse Black Diamond Beijing, and you brought me to your cabin with feather pillows, and tea cups on hooks. You drew me a bath, and gave me something like tree's jerky called 'books'. It was full of black from a raven's black feather, and it stained my pale fingers with stormy grays, and blue solemn weather. You listened to me like no one had ever heard me before. And showed me a kiss in the shape of a rose with no thorns, soft and wet. Like the first Spring rain you melted my winters, and thawed through my pain. You showed me the looking-glass, and told me I was something called 'beautiful'. And I stared at my reflection like that first time in the pool... The next morning we wake up to a blanket of snow. You went out hunting for stew meat to crow. And we filled our bellies with precious gristle on bone. And under a clear starry night, wrapped in your grandmother blue bow, you gave me the looking-glass, a gift of love so I may never not know that however far I may roam - where the buffalo bellows, and the wind howls and moans, - that I will find you again where the wild rose grows, where the water meets the sand, and the sun warms your toes.
Lzzy Hale, 12 Jan 2025, publ. 15 Mar 2025, Instagram (link)
----------
* Първата любов на Лизи
Съотносителността иде да зловиди за квантово поле, докато в същото време квантовото поле иде да провиди за съотносителност. Че гравитационното поле се определя от тегловното съотношение, нежели обратното; но защото тегловното съотношение се определя в края на краищата от квантовото поле. Ами та "нямаш право да крадеш; а откраднеш ли, носиш си последствията". Справедливостта е инструментът на правото, нежели обратното; но само щом правото е изражението на координационна мрежа. И ето че когато самото право е инструмент - т.е. в края на краищата е инструмент на справедливостта, - въпросът по справедливост се върти наистина около - против координационния център - малодушието. "'Що е добро?' - питате вие. Да си храбър е добро." Ницше, "За война и воинско племе" ("Тъй рече Заратустра", пр. Жана Николова-Гълъбова). Храбростта иде, за да се извоюва координационна мрежа, докато координационната мрежа иде същевременно, за да се завоюва храброст. (Виж фрагмента ми "Нобеловите награди за фИзика' 1932 & 1933": link.)
Айнщайн: симетрия, деструкция, гравитацията е некоординирана и е от...
... координацията. Шрьодингер и
Дирак: "for the discovery of new productive forms of atomic
theory" (1933). Елементарният физичен атом е несиметричен,
защото представлява електростатична сила,
при която единият полюс гравитира около, занулява другия. Та елементарният физичен
атом е конструкция,
която подлежи
на деконструиране; т.е. на симетриране. Изразява се логически чрез Шрьодингеровото
уравнение, чийто пък характер е описателен:
Вълновата кинетика + Орбиталната*
вълнова скорост = Вълновата потенция.
{Вълновата
(1/2) кинетика, (1/2) c² d²ψ/dx²,
на
функцията "ψ",
чиято,
на функцията, бързина на разпространение "c"
е
във физичното пространство "x".
Орбиталната (j² = -1) вълнова
скорост, j d(ωψ)/dt,
във физичното
време "t"
при
бързина на колебание "ω"
присами
функцията "ψ".
Вълновата потенция (ћ, Мяра на Дирак), (V/ћ) ωψ,
на функцията "ψ",
чийто,
на функцията, потенциал "V"
е при бързина на колебание "ω".
* Гравитиране.}
Fermion variables: (1/2) c² d²ψ/dx²
+ j d(ωψ)/dt = (V/ћ) ωψ.
Симетриране: че V = 0 (колапс) → Кълбо = Вълновата ъглова скорост.
{Кълбо, c² d²ψ/dx² - d²ψ/dt²,
от
вълнова функция "ψ",
чиято,
на функцията, бързина на разпространение "c"
е
във физичното текущо пространство "x"
при физичното текущо
време "t".
Вълновата ъглова скорост, ωωψ,
присами
функцията "ψ",
чиято,
на функцията, бързина на колебание е "ω".}
c² d²ψ/dx² -
d²ψ/dt² = ωωψ, еднополюсно уравнение (Клайн-Гордън),
характерът му не е
описателен, определителен е, изисква се решаване, внедряване:
d²ψ/d(x/c)² - d²ψ/dt² = ω²ψ.
Хайзенберг: "for the
creation of quantum mechanics..." (1932).
Вълнова неопределеност (j² = -1):
A = -|+ j dψ/d(x/c), пространствената вълнова гъстота
(αA, с амплитуда и фаза);
B = +|+ j
dψ/dt, времевата
вълнова гъстота
(βB, с амплитуда и фаза);
F = +|+ ωψ, вълновата гъстота
(1F, с амплитуда и фаза).
A² + B² {A ┴ B}
= F² = (αA
+ βB)² = α²A² + β²B² + AB
(αβ + βα), та
F = αA + βB; α² = β² = 1 & αβ = - βα:
| 0 1
| | 1 0 |
α =
| | & β = | |.
| 1 0
| | 0 -1 |
| dψ1/d(x/c) - dψ2/dt = jωψ2 |
| | → ψ1,2 = e ± j (ω/2) (t
- x/c),
| dψ2/d(x/c) - dψ1/dt = - jωψ1 | Дираковото уравнение (спинор).
Boson variables: ψ1ψ2 = 1, анихилация → координирана симетрия.
"We have boson variables
appearing automatically in a theory that starts with only fermion variables,
provided the number of fermion variables is infinite" | Paul Dirac, "Spinors in Hilbert Space".
Всеобщият проблем се решава лично, защото той не уронва центъра;
координационен център, и ето че личен проблем отсъства: нима.
Но личният проблем се решава всеобщо, защото той не уронва мрежата;
координационна мрежа, и ето че всеобщ проблем отсъства: нали.
Т.е. че за да - щом вече не е възникнала - възникне координационна мрежа,
координационният център трябва да се урони *,
вместо да се той пренаправя.
----------
* Координационният център при долната си граница е извечен,
а при горната - конюнктурен.
Топика: показателно към Съветска България е,
че миниквартал се електрозахранва
от източников трафопост
(338 г. пр. Хр., създава се Коринтският съюз).
Хроника: показателно към САЩ е,
че потребление се електрозахранва
чрез съответните консуматорни трафопостчета
(338 г. пр. Хр., разпада се Латинският съюз).
P.S. Шумен, 14 март' 2025. Пеевски е координаторът и ето че - за да не се
разпадне - се люшка блъфиращо ту с Тръмп против ДПС-либерали (заканвайки се на Правителството), ту с Европа против Радев (поддържайки Правителството);
но тъй или иначе служи на Путин. Граничните посоки на координация са: долна, Радев да се превърне в месия; горна, Бойко да изпарлами еврото. Но и двете са невъзможни. Координационна мрежа в България би означавало банков достъп до инвестиционен заем. Кирил, Асен и Лена припознават ситуацията с необходимостта от хем проевропейска, хем антикорупционна посока;
и че разковничето е Пеевски.
Както и молитвата...
Lzzy Hale, детското у нея
5-минутно видео в караоке-бар,
началото на март' 2025
Песента, разбира се, е "Like a Prayer"
Хиляди пъти за предпочитане спрямо
стадион, оркестър, танцов състав и Madonna
40-секундно видео със звук. Рок-групата Halestorm в Ню-Йоркска кръчма, празнуват Месеца на жената. Ами Лизи, която е певицата, ги снима с телефона си. Та вляво е Джо, който е китаристът и е партньорът на Лизи вече 22 години.
Пък отсреща е RJ (Роджър Младши), който е барабанистът и по-малък брат на Лизи. А вдясно е Джош, басистът и съгрупник на Лизи от детската градина.
Никаква проява на гръбнак не е! Та Конституционният съд - вместо да вдигне медийно ръце - трябваше в отговор да излезе скоропостижно с решение,
че изборните резултати са невалидни: Прокуратурата си е позволила вмешателство в изборната процедура. Шумен, 13 март' 2025.
Имам предвид, че Кирил-и-Асеновите действия са онези, които най-контрастно демонстрират безсмислието в подложените зад тях думи. Ами Кирил-и-Асеновите действия са значими тъкмо доколкото са просто сервирани отрицателно чрез нищо не значещи заявки: "българският бизнес", "чуждите инвестиции",
"ще преборим мафията", "ще оправим България", "ще поведем будните
граждани" - а е очевидно как Кирил и Асен все за пореден път се провалят и нищо не преборват, нищо не оправят, нищо не повеждат. Пък действията на останалите партии и политици са по-скоро импрегнирани повече или по-малко умело със същите и дори по-силни в нищо незначенето си заявки: "затвор за предателите и мафиотите" - което по себе си прави заявките да звучат убедително, въпреки че все така нищо не значат. Т.е. Кирил и Асен със своето присъствие рушат политическата убедителност у нас, която след Бай Тошо - парадокс - нямаше кой да руши. Българското общество не претърпя разочарование от Бай Тошо.
И всички - каквото и да говорехме, каквото и да правехме - си мислехме,
че да се оправи след Бай Тошо България - това е, видиш ли, равносилно на Бай Тошо на нов глас. Защото той построил инфраструктурата, издействал социалните придобивки, положил перспектива за развитие. Но никой не се огледа, че няма предприемачество и че всеки основно е загрижен да си сложи на задника тенекийка. Заговорихме за "българския бизнес" и за "чуждите инвестиции".
Като се стигна накрая именно до "ще преборим мафията", "ще оправим България", "ще поведем будните граждани", "затвор за предателите и мафиотите" - но вече твърде късно. Понеже ако първо се беше заговорило за тях, пък после за "бизнес" и "инвестиции", бизнесът сега щеше да бъде бизнес, пък инвестициите - инвестиции... Заговорило за тях: кои ли в тях са едните и кои - другите? Кои сме? Шумен, 12 март' 2025.
Няма как да бъдеш самотен, ако се чувстваш сам
EQ, emotional intelligence quotient | eq, облъчване (EQ = хипер еq)
IQ, intelligence quotient | iq, координация (IQ = хипер iq)
SQ, social intelligence quotient | sq, размътване (SQ = хипер sq)
Имаго: {eq/sq → iq ← sq/eq}
(1) {eq → iq}
(2) {iq ← sq}
"1" → псевдолично "2"
"2" → псевдолично "1"
Лично имаго: {iq + sq}, безличие
Свръхимаго: {EQ - IQ&SQ}, интерличност
Свръхимаго ← {iq + eq&sq} ← Имаго → Свръхимаго
Лично имаго → Свръхимаго
Емоционалната интелигентност (EQ) - тя (както и паметта) може да се развива - е да разпознаеш, членоразделиш и обосновеш емоции (колкото и тихи да са),
вместо да позволиш присламчване (вкл. и от твоя страна). Пример: аз от опит зная как съм слаб шахматист (IQ) и си го предварително призная вече току без смущение, и не ще се хвана да играя "турнирно" шах. Но това не означава,
че някой хем прикрито добър шахматист, хем с издевателствени намерения има занапред тъй или иначе шанс да се - ако и че съм несвястен - и, ах, да, тъкмо присламчи, присламчи към мен за шахматно съперничество, подгизвайки ме на честолюбие, и ме наплюе с отровната си слюнка, дето откъм, видиш ли, "светлото петно" как на практика не ме бива в логиката и евентуално паметта...
Ами гневното избухване е интелигентно, щом представлява вбесяване,
нежели да изрази, че прекомерно се влезе някому под кожата. Т.е. нека емоционалната интелигентност, зрялост не се обърква с емоционалната улегналост, нито с уменията, щото да не бъдеш подведен или изигран,
или да се поведеш за носа (SQ). Шумен, 11 март' 2025. Под емоционалната интелигентност е да се - изглупяване на емоционалността - участва в присламчване (разчитайки по интелигентност единствено през IQ и SQ).
Пък степента на емоционална интелигентност се градира според сложността на емоционалното взаимоотношение, където не се оплиташ.
44-те (link)* пословични афоризма на Ницше
ще съзреш в "Първият човек" (link)**.
----------
* Пр. Георги Кайтазов.
** Мой фрагмент.
P.S. 6 от тях, с мъжкарски хумор, са посветени току на моята приятелка:
"(13) Мъжът създал жената - и от какво? От едно ребро на своя бог, на своя 'идеал' (уж - б.м.) ..."
"(16) Между жени (как се хихикат помежду си с едно 'ау' или съдят - б.м.). - 'Истината? Нима не я познавате? Не е ли тя атентат срещу цялата ни срамежливост?'"
"(20) Съвършената жена се отнася към литературата както към малък грях - плахо, мимоходом, оглеждайки се дали някой я забелязва и че я забелязва
(с любопитната походка плюс погледа към тирамисуто, както и присламчването къмто философски форум - б.м.) ..."
"(25) Задоволеността предпазва от простуда. Случвало ли се е жена, която се чувства добре облечена, да настине? - Имам предвид случай, когато е гола.
(Бидейки кучка - б.м.)"
"(27) Смятат жената за задълбочена - защо? Защото никога не можеш да стигнеш до основата й. Не познавам 'плитки' жени ('пясък няма да извадиш' и все не им стига - б.м.)."
"(28) Ако жената притежава мъжки добродетели, трябва да избягаш от нея (неумолима е - б.м.); ако ги няма, тя сама ще избяга (курва - б.м.) ..."
- Адам или питек. Това си мисля: унуката - че е унука - е обоснована по дълг закъм grand-родителите, прочее и прочее. Ами да си имам деца ми е длъжно, понеже тям на свой ред...
- Нероден Петко.
- Да, човекът с последно възможните човеци. Пък да се собствено самоубие онзи, който не мобилизира по унуки себе си.
- Но как ли ще мобилизира себе си и се самоубие, щом си не мобилизира по унуки себе си! Тоест дългът относно нас, людете, - нежели измежду - изпада в Парадокс на Ръсел. Мобилизираш се като не се мобилизираш. И ето, Нероден Петко и Ръселовият парадокс на дълга се взаимосъгласуват единствено у човек. Обител, дет' от Господа Отца Синът Господен е роден - роден, та бидейки с Духа Светаго одарен. Като му казваме на всичко туй имаго.