Света току обхващам във времето, а светът току ме обхваща в пространството.
Времето в хоризонта на битието, пространството в попрището на ставането*.
Та "времето е в нас и ние сме времето; то нас обръща и ние него обръщаме"**.
----------
* Житие, "на попрището жизнено в средата"(Данте, "Божествена комедия", началото,
пр. Константин Величков).
** Левски, писмо до Панайот Хитов,
10 май' 1971 ("трябва по-напред да си понаредим
работите отвътре, че подир да им се молим за по-голямото").
----------
Шушукаха си нещо батковците. Трябвало да събера камъчета, обли и цветни.Дворът беше осеян. Аз обходих цяла четвърт, моята си! Въртях се, тътрех коляно след коляно... Бях пет или шестгодишен, с грейнали очи и прехапал език. Моето дворче, казах си. А те: спогледаха се, прихнаха. Подритнаха я, сритаха я моята могилка. "Хайде, ставай да се прибираме."
