Физичната вълна ефирно (нежели гравитационно)
се представлява с вълниста сферистост разходящо,
c² d²ψ/dx² - d²ψ/dt² = 0, центърът:
t, физичното време;
x, физичното пространство;
c, бързината на разпространение.
Уравнението на д'Аламбер.
И ето как собствено, т.е. без ефир,
физичната вълна бива описана:
(1/2) c² d²ψ/dx² + j d(ωψ)/dt = (V/ћ) ωψ:
ψ, вълновата функция;
ω, бързината на колебание присами "ψ";
V, потенциалът;
ћ, константата на квантуване (Константата на Дирак);
(V/ћ) ωψ, вълновата потенция;
(1/2) c² d²ψ/dx², вълновата кинетика
с бързина на разпространение "c"
във физичното пространство "x";
d(ωψ)/dt, вълновата скорост → j d(ωψ)/dt, орбитално
във физичното време "t".
Уравнението на Шрьодингер.
физичната вълна бива описана:
(1/2) c² d²ψ/dx² + j d(ωψ)/dt = (V/ћ) ωψ:
ψ, вълновата функция;
ω, бързината на колебание присами "ψ";
V, потенциалът;
ћ, константата на квантуване (Константата на Дирак);
(V/ћ) ωψ, вълновата потенция;
(1/2) c² d²ψ/dx², вълновата кинетика
с бързина на разпространение "c"
във физичното пространство "x";
d(ωψ)/dt, вълновата скорост → j d(ωψ)/dt, орбитално
във физичното време "t".
Уравнението на Шрьодингер.
Но физичната вълна в качеството си тъкмо на електромагнитна
трябва да бъде написана (Дирак): виж фрагмента ми
"Спинорната математическа физика": link.
