Търговското банкиране създава условията за инвестиционно. Разковничето е, че у нас търговско банкиране = КТБ... Попаднах на диплянка как не плаща данък. Раздиплих... Не плащаш данък за бизнес-придобивката си, докато не се препродаде съответстващият актив. И купуваш чрез кредит. Погасяваш с по-голям кредит кредита. И то с минимална лихва. Понеже гаранцията и възвръщаемостта се отразяват в растежа на акциите ти (брой и цена) поради ефективността (!) на актива. Пък има там особеност, дето ако активът ти беше производствен, щеше да плащаш данък за продукцията; но активът ти е тъкмо търговски. Резултатът е, че със силата на огромния мащаб се съдейства, щото въобще в икономиката стоката да се облича в пари. А "инвестирам" = "обличам" (от латински буквално). И ето че произвеждам нещо, защото се инвестира в него... Борави той обществено с парите, бидейки сам от себе си гаранцията и възвръщаемостта - вместо например да краде обществено от парите (= реципрочния случай). Та общността го оторизира да движи обществено парите. Защото парите не са лепило на икономиката (чиято, разбира се, далавера не се нуждае от лепило) - помещението са, в което икономиката обитава. Данък трябва да се плаща от онзи, който "свързва двата края" - не и от този, който, ето, как иначе да ги свързва: нито чрез който без начало и край се завихря икономиката, задавайки хоризонт за икономия, вместо давайки мегдан за икономия.
