Животът у Яна Язова не е чувство, а разговор, наобиколен с чувство.
P.S. Ще се избият за нея.
Д-р Петър Величков (29-30 май' 2024, Facebook):
"Имах подозрение, че годеникът на Яна Язова Джон (Ганчо) Табаков е напуснал България преди 9 септ.' 1944 г. и предположих, че е емигрирал в Южна Америка.С покойния журналист Иван Хлебаров, живущ в Бразилия, опитахме да го издирим. Намерихме фирма на Табаков в Бразилия, писахме писма, но... Иван почина неочаквано, а на моето писмо, преведено на английски от г-н Асен Георгиев, не получих отговор.
Интересуваха ме писмата на Яна Язова до Табаков, неговите до нея са запазени във фонда и в ЦДА.
Въпреки възможното съвпадение на имена и фирмата да не е на Джон Табаков, споменах за тази бразилска следа в последното издание на книгата ми 'Яна Язова: проклятието на дарбата', издадена от 'Изток-Запад'.
Вчера видях неочаквано потвърждение в книгата на Даниел Методиев 'Български стъпки в далечна Бразилия'. Издателите Ваньо Недков и Мая Славова ми показаха сигнален екземпляр. След няколко мои жалки, безмълвни обиколки на щанда им на панаира на книгата те се смилиха над мен и ми подариха екземпляра. Скоро книгата ще е налична, ще има и премиера. Благодаря им от сърце. Много се развълнувах, четейки текста за Табаков. Авторът Даниел Методиев също е емигрант в Бразилия.
Наистина, чудя се дали нямаше да е по-добре, ако Яна Язова не беше развалила годежа...
Язова разваля годежа. Балабанов и обещава, че ще се разведе и подава молба до Светия Синод, но после си я изтегля тайно и тя разбира, но след дъжд качулка. Язова обаче не прекъсва връзката си с роднините на Табаков. Покойният артист Петър Петров разказа през 2012 г., че я е виждал с Табаковци на веселба в планината. Това, когато е съпруга или вдовица на инж. Йорданов. Проф. Петров го разказа през 2012 г., когато се откри голямата изложба в ДА 'Архиви' по повод 100 г. от рождението на Язова. Не смогнах да го разпитам по-подробно, защото той почина след нея.
Може пък писмата на Язова да са запазени... може пък да ги разчета. Да видим какво е писала на Табаков."
Извадки от книгата "Български стъпки в далечна Бразилия", поместени на снимки от д-р Петър Величков:
"Един българин, притежаващ съвем различен професионален профил от досега разгледаните, е небезизвестният в България между двете войни бизнесмен Ганчо (Джон) Табаков. Пристига в Бразилия малко след края на Втората световна война. Той е един от най-колоритните българи от 30-те и началото на 40-те години на XX век в България. Машинен инженер, завършил в Германия. Крупен инвеститор, индустриалец - един от най-богатите хора в България по онова време. В края на 30-те Джон Табаков за малко не се жени за голямата българска поетеса и писателка, чаровната Яна Язова (Люба Ганчева от Лом). През ноември 1937 г. Яна заминава за Париж, за да може да усъвършенства френския си език в Сорбоната (Величков, 1997). Там се запознава с Ганчо Табаков от Нова Загора, богат и образован млад мъж, а най-важното - силно влюбен в нея. Той е във Франция от три месеца, за да купува машини за новата си предачна фабрика край Гълъбово. Прави и предложение за брак, съпроводено от скъп пръстен с диамант*. Ганчо, който тогава е на 34,е изпълнен с любов и преданост към 25-годишната чаровна и интелигентна млада жена. Още през януари 1938 г. Ганчо Табаков е представен на семейството на Яна Язова като бъдещия и годеник. Ето какво пише за него младата поетеса от Франция (Величков, 1997), изпратено на приятелката и Люба Иванчева в София: 'Случайно го срещнах. Инженер, свършил в Германия, индустриалец, има фабрика около София, с няколко милиона, богат и интелигентен, малко умора от работа и на прага на околосветско пътешествие за почивка...'.
Уви, в началото на 1938 г. ненадейно годежът между двамата е осуетен чрез шумен и грозен скандал, предизвикан от проф. Александър Балабанов, с когото Яна Язова е имала любовна връзка преди да се запознае с Табаков и от когото не и е било никак лесно да се отърве.** В крайна сметка, бракът между Яна и Ганчо се проваля. Съдбата не е пожелала този годеж да се състои."
----------
* Д-р Петър Величков (24 май' 2024, Facebook):
"Коженото палто (link - б.м.) е подарено на Яна Язова от годеника и, милионера Джон Табаков, в Париж. Също и прескъп годежен пръстен, който е видян на пръста на третата съпруга на крадеца на оригиналите на неиздадените книги на Язова,от Поляна Петканова, дъщеря на писателя Константин Петканов. Поля ми разказа, че и казала: 'Това е пръстенът на Яна, веднага да го свалиш, защото ще умреш!' Повече тоя пръстен не е видян."
** Д-р Петър Величков (7 авг.' 2015, Facebook):
"През август 1938 г. в Созопол фатално се преплитат съдбите на Яна Язова, Александър Балабанов и художника-маринист Марио Жеков (1898 - 1955).Между Язова и Балабанов продължава да цари напрежение, след като той осуетява брака и с милионера Джон Табаков.
'Марио беше хубав човек. Голям приятел, но за любови - не... Имаше две жени.
Той ме подхвана и ние ходехме в Созопол заради него - Борис Денев, Велчев и др. Марио връзваше всички. В Созопол имаше ресторант - храната не беше проблем. Малко зехтин, червен пипер - отгоре на хляба. Имахме при Тошката тефтер - хранехме се на вересия. Аз съм си оставяла статива, закачен на някоя маслина. Живеехме в частни къщи - всеки ни канеше да отидем. Идваха художниците Иван Табаков и Иван Христов.'
С художниците плува като риба в морето - тя пише, те рисуват край нея. Вълнуват я тъмносиньото море и пясъкът, развалините на къщите, старата меланхолия на хилядите души, които една подир друга са напускали този древен град и са изчезвали в гробищата при Харманите. В писмо до Балабанов тя пише: 'Паднали са крепостите на Аполоновия град, духат го сега ветровете.'
И в тази призрачна и фантастична атмосфера, в която яркото слънце и величието на миналото си дават среща, между Яна Язова и Марио Жеков припламва искрата на любовта. 'Хубава беше, височка. Марио беше много влюбен в нея. С Марио и Яна бяхме все заедно.' - Допълни Мечкуевска. Чувствата между поетесата и художника не били тайна, затова и новината бързо прелита до София.
Балабанов веднага решава да се намеси.
Всъщност, за любовния триъгълник, в който професорът е страна, научих най-напред при излизането на романа на Язова 'Левски' през 1987 г. Тогава случайно срещнах Росен Чорбаджийски - син на писателя Петко Росен. Той ми разказа,че когато бил дете, веднъж се позвънило в дома им в Бургас. По това време баща му пишел и не разрешавал да пускат гости вкъщи. Малкият отворил вратата и видял рошав, потен, възрастен мъж, който напирал да нахълта вътре. Докато момчето се чуди какво да прави, баща му разпознава по гласа проф. Балабанов и го въвежда в кабинета си. Двамата мъже не след дълго напускат къщата. После Росен разбира, че гостът бърза да стигне час по-скоро в Созопол и затова замолва Петко да му уреди гемия дотам. Надвечер отново се позвънява и синът на Петко Росен е изненадан, че вижда на вратата същия човек от сутринта. Но 'вечерният' Балабанов е неузнаваем - посинен и с превързана ръка. В Созопол Жеков го набива и затова Балабанов остава няколко дни в Бургас - да му завехнат синините.
Историята ме поозадачи и реших да я сверя. Единствената жива от някогашната созополска група художници беше Александра Мечкуевска. Тя потвърди разказа на Росен Чорбаджийски: 'Дойде Балабанов в Созопол. Той се научил, че Яна Язова и Марио имат връзка. Беше разярен.'
Между тримата избухва скандал пред свидетели. По-младият Жеков не издържа, нахвърля се на Балабанов и го набива. Ефектът е катастрофален. Любовната искра между писателката и художника е угасена преждевременно от Балабанов. Те обаче остават приятели. Жеков рисува за Язова къщи и рибари от Созопол, които и служат при написването на романа 'Капитан' (1940). Съветва я и Крум Кънчев, преподавател в Созопол.
По-късно в едно свое писмо до Балабанов Язова пише: 'Ти намери единствения и най-краткия път да направиш живота ми пъкъл, а ти знаеш, че в пъкъла никой никого не обича.' Преди това тя емоционално описва последиците от грозния скандал в Созопол.
Междувременно в архива на Ал. Балабанов в ЦДА открих две любовни писма на Марио Жеков до Яна Язова. Ето ги:
'Созопол, 2 септемврий 1938.
Мила,
Колко много ме зарадва днес твоята книга! Идвам си от работа по морето и заварвам на масата на моето малко 'студио' пакет с червен шнур и... зелено мастило! Как ми трепна сърцето. Може би съм див, може би съм глупав даже -но така е. Едно тъй силно чувство, за което даже не съм предполагал, че може да се роди в мен! Бъди благословена!... Целия следобед ти си била с мен по скалите... Морето беше тъй бурно, тъй ми допадаше на настроението. Искаше да ти пиша всеки ден; ето, пиша ти - и не се уча сега да ти пиша, а просто ти разправям за туй, що чувствам. Тъй както бих ти изпял всяка песен, която би излязла от душата ми. Може би ще ми се смееш, че не мога да пиша писма, но какво би искала от едно диво морско момче, което знае само, че много, много те обича! Ето, бързам да го изпратя в отобюса и не искам да го чета, защото ще ми се стори, че няма да ти хареса -
и няма да го изпратя. Почвам да чета още тази вечер. Колко много те обичам!
Марио.'
'Созопол, 6 септемврий 1938.
Мила,
Тъй съм щастлив! Не чаках, право да си кажа, тъй хубаво писмо от теб. Мислех и зная, че си толкова много заета, та едва ли би могла да отделиш време за нас - тук, на морето! Ето, стоя си в малката стаичка, стените на която все повече и повече се покриват с картини, препрочитам писмото ти за не зная кой вече път и не мога да му се нарадвам! На морето му е тъжно за теб, мила. А още повече на мен, защото завинаги го свързах с теб. Толкова по-скъпо ми стана то. Ходим по бреговете, рисуваме; и на него разправям това, което чувствам в душата си, на него пея настроенията си. Дните са спокойни, слънчеви, с есенно меко осветление. Работим според вятъра, слънцето и облаците - ти знаеш, нали? В неделя ни беше на гости 'татко ни' от Бургас. Дойде с кутията и настроенията си, нарисува си два пейзажа и в понеделник заранта го изпратихме. Снощи имахме 'артистична вечер'! Толкова исках да се веселя, но не успях. Бай Димитър чете стихове (собствено негови). Той напоследък е вече и поет. По цял ден ми разправя за любовта си(но не зная за коя, защото са тъй много), за стиховете, които пише, и ме кара да ги поправям и давам мнение за тях - зер аз много разбирам. Ще ти пратя някое от тия стихотворения най-скоро. Седим един ден, след рисуване, точно на онова дърво,
на което стояхме с теб, онази музикална вечер при руснаците; загледа се в една къща, сети се нещо и ми казва: 'Завъдиф си ново гадже!' Едва не паднах! Аз се бях върнал при онази хубава нощ с теб - и веднага той с неговото 'гадже'. Представи си ни двамката - той вечно ми разправя нещо, аз винаги отговарям 'да', а мисълта ми е при теб - картинка. Тъй ни тече животът сега, мила. А другите? - Виждам ги по-малко. Тук сега е мъжът на г-жа Хантова, и с г-н доктора стават тройка. Изглежда, че и тримата са щастливи, или пък аз така виждам - не зная. Пристигнаха рибарите, пристанището се оживи, почва вече риболовът. Нарисувах ти града отвисоко - с далечния хоризонт. Ще ти го изпратя, като направя другите работи. И аз искам да ти доставя малко радост, мила, искам всички да бъдат щастливи на тоя свят, както съм аз. Много се радвам отсега на портрета,
който ще получа. А не получи ли първото ми писмо, в което ти писах, че получих книгата ти. Чета я. А аз нямам портрет тук, но стъклата са в Пенчо Балкански, ще му пиша да откопира, но кажи ми как да ти ги предаде. А ти работиш - денонощно? С какво нетърпение ще чакам и колко много се радвам отсега - за това, в което ще излееш душата си! Радвам се като човек, който много те обича и като артист, който цени таланта! Нека Аллах ти помага и закриля! Аз ще му се помоля.
Марио.'
Вероятно книгата, която Язова праща на Марио, е първият и роман 'Ана Дюлгерова'. Но искри от любовта и с художника могат да се открият в 'Капитан'. Вероятно пътуването на героя Кълвача с гемия от Созопол до Варна е почерпано от разкази на Марио. Художникът е обичал да прави такива воаяжи с колеги. Пътували са до Варна без план и са спирали да рисуват там, където местността им е харесвала.
Созополската авантюра изостря отношенията на Язова и Балабанов. От една страна, той твърди, че не я ревнува 'като някой дърт грозник' и че тя не била длъжна постоянно да го уверява, че не ходи с други мъже. От друга, разяреният Балабанов я обижда, че тя понякога се закопчава за мъже, на които не си заслужава дори да се каже 'добър ден'. Убеждава я, че я обича, че ще се оженят. 'Или ще бъдем заедно, или аз не ще бъда никъде' - твърди Балабанов година след скандала в Созопол.
Язова накрая се омъжва за инж. Христо Йорданов - през 1943 г. Има в архива и една любителска снимка, на която са тя, съпругът и и Марио Жеков в Самоков през
1944 г. Домът и в София бил отрупан с картини на Жеков, които обаче са разграбени след убийството и през 1974 г. Тя дотолкова е ценяла таланта му,
че когато най-близката и приятелка Поля (дъщеря на класика Константин Петканов) се омъжва, Яна Язова поръчва на Марио да нарисува картина за сватбения и подарък."
Хареса ми тази картина от Марио Жеков - "Кавала", 1941:
