Виж фрагмента ми "Свръхположение": link.
Неустойчивото структуриране. Ами несиметрия: сновящите "през цялото време" спинове се намират в пространство, което не може да добие цялост; и ето защо не им позволява сходимост. Пък сходимостта тям се осигурява чрез центрирано по наблюдение структуриране откъм натрапчиво безучастна гледна точка. Ограничение, макар динамично. Ала решението на Дирак е, щото през безучастната гледна точка да се възлезе против динамичните променливи, та да се про-светли динамичната система: симетриране в съучастна сходимост, безучастна експериментално,т.нар. ренормализация, т.е. структура. И понеже статичната система, бидейки в последна сметка точки, които се движат, не е обременена с пространството и времето, симетрична е със своя фрагментарен безкрай, що откъм безучастната гледна точка Айнщайн дефрагментаризира тензорно във вселена, т.нар. нормализация. И колкото повече динамичната система се про-светлява, толкова повече вселената съответно се разширява.
