Лингвистическият обрат се състои чрез Франц Брентано, нежели в лингвистичната теория на XX в.: вниманието към езика с това се заостря, вместо да се съгласува -
та ето, мълчанието на живот и смърт, изисквайки да намираме помежду си общ език,
е свидетелството против съгласуване, събужда се погнуса за светоглед. Предявява се сляпото петно на живота: че как си ситуиран е вероятност, дали си ситуиран е съдба; кьорав да играеш карти, удряйки кьоравото.
P.S. Яна Язова приживе е подвластна тъкмо на което наричам "сляпото петно на живота", станала е което е станала. Това по себе си е тавтология, но е пътеводната звезда по пътя на Яна Язова - Венера, нежели Поларис. Т.е. житейският път, по който Яна Язова върви, не може да се обясни с навигация.
