Душата е стопанинът на разсъдъка, пък духът е полетът на душата съобразно разсъдъка: та разумът е духът в съжителство, дръзновение; т. е. духът е антиподът на безразсъдството, а бездуховността е свитият до разсъдък дух - ами ето че полетът на духа е бягството спрямо разума. Т. е. съобщаването при духовното съжителство е по съпричастие, а при полета на духа, както и при бездуховността, е безвъпросно - подвъпросно е, когато духът е в безуспешно стремление към съжителство.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
