Не вярвам в съществуващото (= ни -> що), нито в несъществуващото (= не <- що), камо ли в тяхната смес, а в съществуването (= съ <-> що) - та с-мисълът на живота е да разговаряме по същество (действаме): ами фиксираният живот на Сизиф е безсмислен не защото Сизиф е осъден да бута завинаги камъка (това е съдбата като свобода, безсмъртие), но защото камъкът вечно пада (свободата като съдба, смърт) - и все пак Сизиф при това "разкрачено" положение няма как да не упорства, няма как да не избира съдбата си (Камю).
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
