Може би си въобразявам. Впечатленията ми от нея на живо са, че наистина е добро момиче. И че всъщност е чудесно момиче, културно, умно и красиво, най-пленителното на света, прекрасно и чаровно, мило и приказно, с божествен смях, невиждани очи и коси, устни, артистичен глас и жестове, и с едно успокояващо самочувствие. Да, тя е пълна с пари, ужасна преструвана, която ме потресе: за да изляза от потреса егоист и страхливец, какъвто комай винаги съм бил. Но то току те подържи ръка за ръка, за да не го изоставиш никога... И ето че въпросният "мрак" у нея не е напряко екзистенциален, вълнението не я умопомрачава. Нейният мрак е морален, етическото за нея е вплетено в интимното. Т. е. тя би се развълнувала да насърчава нечия спонтанност, стига момичето да се чувства гарантирано, че спонтанността ще се вмества в кръгозор, който, доколкото момичето не се самозабравя (а то не се самозабравя!), се определя от съвестяването, че животът е дар... Пол Бернардо заковал 35 по 40-степенната скала за психопатия, но съучастничката му, а именно Карла Хомолка, показала едва 5. Разликата спрямо тук е, че при тях иде реч за ендемия: че отключващата основа там е всеобщата презадоволеност, цивилизованост и отчуждение, големите разстояния и рядката населеност в канадската масова култура, като съзнанието за дар (у Хомолка) иде вместо изкупление, нежели в кръгозор; пък отключващата основа тук е отегчението в една предохранителна затвореност на "елита"... Их, ама че купешки се изказах!
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
