"Той също отдавна знае, че няма да се върна, но продължава да ме вика във всяко свое писмо, защото поетите винаги трябва да копнеят за някого и да го чакат! Такава, каквато съм, аз съм най-добрата съпруга... Аз никога не мисля и не се грижа за него."
"... и си тръгна тихо, тъй тихо, сякаш излизаше от място, което някога,много отдавна, е било полесражение."
Яна Язова, "Соления залив", 35
