"Додето ние се грижим само за хляба, той мислеше за душата си."
"Синът поема пушката от ръката на баща си, повода на юздата и бича."
"... малките му очи, които някога святкаха по лицата на младите момичета,сега мигаха и гледаха диво и просто."
"... висок един, тънък, с черна коса и сини очи."
"Двата края на черната и забрадка хвърчаха като черни крила
от двете страни на раменете и."
на семейството, което имаше две дъщери за женене."
и я върна в страшното царство на живота."
Яна Язова, "Соления залив", 34
