Ах, обикнах те от първия текст, който прочетох от теб, една заемка от Хусерл!
И останах в потрес при първия път, когато те видях и чух. Не съм вече млад,
нямам все още доход, не съм и особено привлекателен. Защо ти казвам, че те обичам? Нима за да измоля сиромашките си радости? Струва ми се твърде плитко за мотив:
не мисля, че съм толкова елементарен. Говорехме с теб по телефона,
докато през своя - един божествен - смях си ме наблюдавала на три крачки пред мен. И божествена коса, пълна с въздух; и пъклени очи, пластилинени устни...
Ти не просто си романтичното момиче - а самото момиче от приказката.
Да, в която съм страхливецът и егоистът. Неясно е извън нея какъв съм -
пък извън нея ти каква си е неизвестно. Въпреки че е ясно... Ами неопровержимото доказателство, че си момичето от приказката, е тъкмо когато се засмееш. 30 авг.' 2023.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
