Човек някога съжителствал с божественото... Та понятието "народ" си противостои с понятието "империя", а понятието "култура" (в най-общ план, т. е. вкл. "цивилизация") - с понятието "технология" (в хуманистичното, нежели чисто техническото значение) ... Съгласен съм (Шпенглер), че отсъства отправна точка, откъм която Големите култури да се съпоставят по ниво на културност (вкл. Западноевропейската). Съгласен съм и за "българския ген и дух" ("империите са временни, народите са вечни"). Но най-вече съм съгласен, че човечеството не са народите, не са империите, не са културите и цивилизациите, нито религиите, камо ли насипно човеците - човечеството в последна сметка е Технологията ("културите са временни, Технологията е вечна"), Технологията (и ето защо културологията обхваща политологията) е една и е със Западния (от разпадналия се през 338-ма г. пр. Хр. Латински съюз - Римската държава - Западното християнство) курс (въпреки че китайците са изобретили барута, арабите - числовите системи и пр.). А онова, спрямо което Технологията, дяволи ни взели, се стреми да се справи, е "Бог с нами" (от създалия се през същата тази 338-ма г. пр. Хр. Коринтски съюз - Елинизъм -
Византия - Русия). Старият арабски свят, вкл. (най-подир) Османският, е медиатор между християнския запад и християнския изток. И ето го помирението. Родообщинната интровертност не е просто ген и дух (не е народо-психология, с нейните, на народопсихологията, стародавни корени, науката история и т. н.) - а тъкмо че човек някога съжителствал с божественото (Ницше - опитаха се "техните" да го изкарат националист). Пък що се отнася до българската народопсихология... "И за опашката на дявола ще се хвана, ако трябва, но ще изтегля България!" Стефан Стамболов. Останалото е успение.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
