и нюансирано в долния регистър пеене на примадоната Taylor Momsen с noir-внушението и взривната флегматичност; както и шикозно изнамираните от изрядния Ben Phillips, лидера, рифове и съвършеното му и овладяно в необходимите техно- и технически тънкости музициране; плюс стандартна ритъм-секция, на която винаги може да се разчита, че няма да надигне глас, подведе, измени или откаже; и не на последно място - електричеството, което между Бен и Тейлър прескача, тоест динамиката на тяхното взаимодействие. Останалото - стилът, искрящата сплав, голямата поза, звездната сценичност, макрокартината - е въпиещата нужда от продуциране, да, визионер в приемственост, да, музикален рок-полиглот, който да се сближи на интимно равнище и надене групата като ръкавица на ръката си, за да се здрависа с издател... Та Lzzy Hale не би допуснала това, не би позволила звездното небе над Halestorm да се сгромоляса, нито да изгасне около им огнището на моралния закон... Нека видим и чуем 45-те минути The Pretty Reckless в St. Louis, родния град на Momsen, 27 май' 2023 (11 авг.' Шумен):
