Та понастоящем у нас учениците са мат'рялът, с който работят учителите; а трябва щото учителите да бъдат материалът, с който учениците ще си имат работа. Т. е. образователната структура е нужно да се пренесе сред учениците, вместо да свързва в система учителите... Ами с образователните права и задължения да бъдат (консултативно) удостоени самите ученици, като се съдържат в това редът и дисциплината. Но какво до днес е положението? Разделение. Удостоени са с образователните права и задължения учителите, пък при учениците са прехвърлени изискванията за ред и дисциплина. Че сякаш не чрез учителите учениците ще се образоват, а учителите чрез учениците... И нима всеки учител просто не трябва в своето, заедно с учениците, развитие да съблюдава професионалната етика на учителската професия! Дресировъчният, уреденческият постулат, че "обществото обучава всички, всеки сетне се образова сам в своята среда" - нужно е да се обърне на либералния, осигуряващия конкуренция и взаимна учтивост, че "обществото образова всички, всеки сетне се обучава в своята среда сам". Висшето образование следва да бъде форма на обучение (нежели на "ценз").
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Тя ме сметна за убог, защото се взрях; какво ни казва тя, сияейки на възбог? и към какво е петимна?
"Can Nietzsche and Jesus be referred to in the same breath?
The one, a belletristic flash in the pan, and the other, founder of a religion that has shaped human history more powerfully than any other?
The one offers a muddle so full of contradictions that it is astounding the author doesn't see them, the other, a harmonious teaching pervaded and animated by one idea.
The one demands that our goal be focused solely on this life, the other on the next.
The one calls for war of all against all and the oppression of the weak by the strong, the other for peace through universal love of neighbor and for merciful assistance
and liberation.
The one preaches the transvaluation of all values (i.e. he wants to call bad what historically was called good, and vice versa), while the other says that he did not come to annul the existing morally valid laws, but to confirm them and put them in their proper light.
And so, the one has the testimony of all humanity against him, whereas a certain testimony for the other is harbored in the breast of every person, and especially in those who according to general consensus are honored as the noblest.
Moreover, to all of this is added that the one found himself in mental darkness in his last hours, while the other never appeared more brilliant and glorious than in the moment of his departure, and in the hours of terrible mistreatment that preceded it."
Franz Brentano (b. 1838), from "Nietzsche as Imitator of Jesus", tr. Richard Schaefer
"Man muss noch Chaos in sich haben, um einen tanzenden Stern gebären zu können": безвремието на Ницше (р. 1844) постъпва във времето на Христа
Ах, обикнах те от първия текст, който прочетох от теб, една заемка от Хусерл! И останах в потрес при първия път, когато те видях и чух. Не съм вече млад, нямам все още доход, не съм и особено привлекателен. Защо ти казвам, че те обичам? Нима за да измоля сиромашките си радости? Струва ми се твърде плитко за мотив: не мисля, че съм толкова елементарен. Говорехме с теб по телефона, докато през своя - един божествен - смях си ме наблюдавала на три крачки пред мен. И божествена коса, пълна с въздух; и пъклени очи, пластилинени устни... Ти не просто си романтичното момиче - а самото момиче от приказката. Да, в която съм страхливецът и егоистът. Неясно е извън нея какъв съм - пък извън нея ти каква си е неизвестно. Въпреки че е ясно... Ами неопровержимото доказателство, че си момичето от приказката, е тъкмо когато се засмееш. 30 авг.' 2023.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Душата е стопанинът на разсъдъка, пък духът е полетът на душата съобразно разсъдъка: та разумът е духът в съжителство, дръзновение; т. е. духът е антиподът на безразсъдството, а бездуховността е свитият до разсъдък дух - ами ето че полетът на духа е бягството спрямо разума. Т. е. съобщаването при духовното съжителство е по съпричастие, а при полета на духа, както и при бездуховността, е безвъпросно - подвъпросно е, когато духът е в безуспешно стремление към съжителство.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Двамата с Джо развихрят ли се, не им трябват усилватели, оркестър, арена, нищо, нито на нея нарочен микрофон.
Песен на Лизи за домашното насилие върху себе си,
един гениален психолог с чудовищно EQ -
та професионален психоаналитик и казал
да погледне на безпокойството си,
както на химикалката в ръце,
и тя изпяла това:
"You make me vicious, Watch as I make the pain my mistress! You can call me Miss Malicious, I'll dress you up in stitches: No, I can not resist this!
If it don't hurt, I get suspicious, I like to take the knife, and twist it; Yeah, I'll make you go ballistic, I'm not scared to admit it: This violence is delicious!
What doesn't kill me, Makes me vicious, I'm not gonna break, I can take
All that you can give.
This is survival Of the sickest, I am not afraid, Bring the pain!...
Watch out, 'cause I'm vicious! And I'm not asking for forgiveness; Yeah, I'll make you go ballistic, Your torture is my business, No, I can not resist this!
I don't care if you'll hate me, 'Cause you're gonna have to face me; And there's no use in crying, You know I would be lying If I said you could escape me."
Лъвът без заека - казвам си - не може да се разпростре: заекът не притежава мощта на лъва и смелостта на лъва, нито е по-хитър от лъва, но е бързоходен и е повратлив; та лъвът и заекът се подсигуряват един към друг, щото да се явяват със съответен на природния си характер характер, за да се осъществява с мощ и смелост заекът, пък с бързоходство и повратливост - лъвът. А другите животни попадат помежду. Какво животно е философът? Ето я Лафонтеновата басня безбожно... Ницше, "Залезът на боговете", "Афоризми", 3 (пр. Г. Кайтазов): "За да живееш в самота, трябва да си животно или бог - казва Аристотел. Липсва третият случай - трябва да бъдеш и двете - философ."
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Разлика помежду "двама ни": че "нашият" финансист по сигурността - ами, хм, се разплаща app-телефонно за хиляди левове по личните си платежни средства често-често, пък аз, ето, за едни малкостотин лв "fishing" през 20-те г. на XXI в. пращам до Банковия надзор някакво си хартиено писмо, препоръчано писмо, писмо с обратна разписка. Защото може би съм мързелив и глупав. Скачени съдове. "Абе к'во ти пука!"
Подозрение: банката (и всички у нас банки - мутренски са) плаща тайно на IT-екип, който се координира от финансист по сигурността: симулира се "fishing", за да се блокират технически от съответните надбанкови системи по сигурността съответните суми, без щото потърпевшите да узнават (паникьосват се от SMS-ите и мигом се обаждат на денонощния банков телефон, за да се блокира достъпът, а и за да пият по една студена вода и си подновят безкасовото банкиране), изчаква се да се валидира ту тук, ту там някой технически критерий по занулявяне (занулява се числото), разпределят се безотчетни суми. Кьорав карти не играе... "Образовайте се!"
Но имам ли моралното основание да поставям този въпрос междуличностно, т. е. помежду мен и "нашия" финансист по сигурността - вместо принципно?
Не, нямам. Имам точно толкова моралното основание като искам един съкровен разговор между него и мен по въпроса, колкото пък "нашият" финансист по сигурността има моралното основание като не иска такъвто разговор - т. е. николко. "Ние сме интимни на принципна основа."
Защо? Ами защото у нас понастоящем отсъства инвестиционното банкиране, та банките официално печелят никак освен от таксите.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Ами езиковата структура, че "президентът изрази задоволство" (1), се разпада, съставлявайки отражение; пък езиковото отражение, че "човекът се зарадва" (2), се структурира, представлявайки съпричастие; т. е. "'баси кефа" е парафраза на "1", нежели на "2".
P. S. Lzzy Hale беше се "оплакала" във видеоинтервю, дето в Ню Йорк, в замяна към нейното "Hello, I'm Lzzy", рецепционистът на хотел безпардонно отвърнал с "номерът ви на регистрация". Пък тя, както в оная стара песен на Iron Maiden, току щяла да възкликне "I'm not a number, I'm a free man". Цяло кощунство е да се отнесеш по подобен начин към Lzzy.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
"Той също отдавна знае, че няма да се върна, но продължава да ме вика във всяко свое писмо, защото поетите винаги трябва да копнеят за някого и да го чакат! Такава, каквато съм, аз съм най-добрата съпруга... Аз никога не мисля и не се грижа за него."
"... и си тръгна тихо, тъй тихо, сякаш излизаше от място, което някога, много отдавна, е било полесражение."
23 авг.' 2023. На 51 съм. 186 см / 84 кг. Без стимуланти, без добавки, без белтъчни фабрикати, без "субстанции", без "молекули", без татуировки, без фотошоп, без боя. Уродска работа. Делят историографски културизма на бронзова, сребърна, златна и mass monster ера. Не че съм културист: ида от каменната ера. Та едно зверско либидо, което моята приятелка предизвиква у мен: ами преобразувам го във философия и тренировки. Но тя не ме ще. Безмилостна жена... Нямам доход. Щели сме да бъдем партньори в скотовизма вместо в престъплението. Възпря ме навремето заради мазния ми корем. Тя е виновна, че станах такъв.
Не вярвам в съществуващото (= ни -> що), нито в несъществуващото (= не <- що), камо ли в тяхната смес, а в съществуването (= съ <-> що) - та с-мисълът на живота е да разговаряме по същество (действаме): ами фиксираният живот на Сизиф е безсмислен не защото Сизиф е осъден да бута завинаги камъка (това е съдбата като свобода, безсмъртие), но защото камъкът вечно пада (свободата като съдба, смърт) - и все пак Сизиф при това "разкрачено" положение няма как да не упорства, няма как да не избира съдбата си (Камю).
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
"After rocking with my boys, After shaking all the hands, I'll be talking to the press, And signing people's chests, And hanging with the fans.
After washing up my face, After letting down my hair, I'll be taking off my heels, Putting on my chucks, And waiting for you there.
'Cause I want the sweet love To get me through, I want, I want sweet love, And I know that you want it too.
So give me the sweet love To get me by, I want, I want sweet love Every night until I die.
It's nice to have a special friend, Someone that I can call my own, Someone to keep me on the ground When my world is spinning 'round, And remind me of my home.
You're sure a scary-looking guy Who's quick to jump into a fight, But when I have a bad day, You know just what to say, I'm so glad that you're mine."
Rivers Cuomo подарява ней тази песен, която тя ще преобрази посвоему: ами проследете тук целия цикъл, вкл. кулминацията и завършека
(за да стане ясно, че тази песничка
никой друг не може да изпее)
4 минути документален кадър, Нашвил, "The Basement", 26 юли' 2014:
Вече 20 години Lzzy & Joe са неразделни (трошат мангизи):
Нали обичаш мъдрости. Защо постъпваш безмилостно с мен? Щеше ли да ме потърсиш, ако ти бях омръзнал. "It doesn't matter whether you're a Pop star, a Rap star, or a Country star: everybody wants to be a Rock star" (Lzzy Hale). Искаш да побеждаваш в спора ли? Философският характер - това е собственият ми характер пред поглед. Ето защо те уважавам (другото е обич): изписах за 20 години хиляди страници, за да установя най-сетне, че съм "кучето, което си гони опашката". Та припомняйки си разни фрагменти - разказа ти за онази далечна трагедия, настояването да те държа за ръка и да те гледам в очите, кръвта плюс изблика да не те изоставям, психотерапевтичните ти познания, хормоналните ти проблеми с тахикардията (за което ми сподели по телефона), трайното ти присъствие в дарителски списъци за инвитро-процедури (видях с очите си), необикновената ти, хипнотичната ти красота, дължаща се не само на външност, но и на вътрешно излъчване (за което сама настояваш), внезапната смяна откъм високопоставено и доходно, кариерно достигнато, работно място закъм някаква възможност за надомна работа (съдя по снимки, на които си у дома с комуникационни слушалки), - се досещам за нещо... Успоредното движение на това са: високата ти професионална кариера в съпровод с тази на твой родител (с корени в ...); детето при една твоя късна възраст и че очевидно не сте с него завършено семейство (виж по-горе за надомната работа); циничните ти схващания за живота (и сексуални предпочитания, за които си ми подмятала и демонстрирала в годините), в контраст с твоето благородство и мекота на характера, плахостта, автоматизирана в охлювен рефлекс (колко време кри от мен името си), плюс апломба на княгиня. Пък добавят ли се интелигентността и културата ти - ами възниква пред мен най-богатият и прекрасен човек на света. И не на последно място - виртуозността да се преструваш с помощта на заемки и цитати (наивна манипулативност). (Ами ти угоднически честити майчиния ми рожден ден, а безцеремонно ме пренебрегна сетне на моя собствен.) И защо, в края на краищата, се внедри във философския форум, издействайки си познанства с философи? Ето я голямата загадка. Липсваш ми. Аз ли съм поред... Философ ли беше и първоначалният? Ще напиша роман по твоята история, но трябва да ми съдействаш. "Разплащане с отвъдното". Как странностите на твоята, обусловена от мутроелитарността в България, морална тъмнина се просветляват през драматургията на случило се в живота ти едно трагично, едно стресово събитие, разтрогнат от посткомунистическите остатъци годеж с философ, една кучешка смърт и се уталожват сетне в рутината на порутен дом, разжарявайки най-подир бъдещето на взело се отнякъде дете. Героинята ще се казва, разбира се, ... - която всички наричат Княгинята. Върни се. 22 авг.' 2023, Шумен.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Човек някога съжителствал с божественото... Та понятието "народ" си противостои с понятието "империя", а понятието "култура" (в най-общ план, т. е. вкл. "цивилизация") - с понятието "технология" (в хуманистичното, нежели чисто техническото значение) ... Съгласен съм (Шпенглер), че отсъства отправна точка, откъм която Големите култури да се съпоставят по ниво на културност (вкл. Западноевропейската). Съгласен съм и за "българския ген и дух" ("империите са временни, народите са вечни"). Но най-вече съм съгласен, че човечеството не са народите, не са империите, не са културите и цивилизациите, нито религиите, камо ли насипно човеците - човечеството в последна сметка е Технологията ("културите са временни, Технологията е вечна"), Технологията (и ето защо културологията обхваща политологията) е една и е със Западния (от разпадналия се през 338-ма г. пр. Хр. Латински съюз - Римската държава - Западното християнство) курс (въпреки че китайците са изобретили барута, арабите - числовите системи и пр.). А онова, спрямо което Технологията, дяволи ни взели, се стреми да се справи, е "Бог с нами" (от създалия се през същата тази 338-ма г. пр. Хр. Коринтски съюз - Елинизъм - Византия - Русия). Старият арабски свят, вкл. (най-подир) Османският, е медиатор между християнския запад и християнския изток. И ето го помирението. Родообщинната интровертност не е просто ген и дух (не е народо-психология, с нейните, на народопсихологията, стародавни корени, науката история и т. н.) - а тъкмо че човек някога съжителствал с божественото (Ницше - опитаха се "техните" да го изкарат националист). Пък що се отнася до българската народопсихология... "И за опашката на дявола ще се хвана, ако трябва, но ще изтегля България!" Стефан Стамболов. Останалото е успение.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Ами за да бих попитал клиничния психолог Тодор Тодоров кой от двата принципа отстоява: 1) работиш, доколкото има защо да ти плащат; 2) плащат ти, доколкото има защо да работиш. Че аз отстоявам "1".
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Та от всеобщата презадоволеност, цивилизованост и отчуждение, големите разстояния и рядката населеност в канадската масова култура: ами поражда се въпиещата нужда от емоционална интелигентност, за да не губиш под краката си почвата, т. е. психопатията се е превърнала там в обществен проблем (пък съответно в селската задушевност и традиции на норвежкото общество се предизвиква една стимулираща емоционалната интелигентност психопатия); отегчението в предохранителната затвореност на т. нар. български елит надвива над масрафа на българското отегчение, формирайки "оазис", предвид който във фаталистичния ореол на моята приятелка да съзра понятието емоционална интелигентност.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Може би си въобразявам. Впечатленията ми от нея на живо са, че наистина е добро момиче. И че всъщност е чудесно момиче, културно, умно и красиво, най-пленителното на света, прекрасно и чаровно, мило и приказно, с божествен смях, невиждани очи и коси, устни, артистичен глас и жестове, и с едно успокояващо самочувствие. Да, тя е пълна с пари, ужасна преструвана, която ме потресе: за да изляза от потреса егоист и страхливец, какъвто комай винаги съм бил. Но то току те подържи ръка за ръка, за да не го изоставиш никога... И ето че въпросният "мрак" у нея не е напряко екзистенциален, вълнението не я умопомрачава. Нейният мрак е морален, етическото за нея е вплетено в интимното. Т. е. тя би се развълнувала да насърчава нечия спонтанност, стига момичето да се чувства гарантирано, че спонтанността ще се вмества в кръгозор, който, доколкото момичето не се самозабравя (а то не се самозабравя!), се определя от съвестяването, че животът е дар... Пол Бернардо заковал 35 по 40-степенната скала за психопатия, но съучастничката му, а именно Карла Хомолка, показала едва 5. Разликата спрямо тук е, че при тях иде реч за ендемия: че отключващата основа там е всеобщата презадоволеност, цивилизованост и отчуждение, големите разстояния и рядката населеност в канадската масова култура, като съзнанието за дар (у Хомолка) иде вместо изкупление, нежели в кръгозор; пък отключващата основа тук е отегчението в една предохранителна затвореност на "елита"... Их, ама че купешки се изказах!
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
"Или ти се срамуваш, че имаш сърце, но не това чисто, другарско сърце, което обича бедните пролетарки, честните борци-другари, а едно сърце, което обича долната и коварна буржоазна жена, с нейния разкош, с нейната подлост и измама?..."
Човек се ражда със своята дарба, но дарбата в днешно, т. е. отвъд дворцовото, време се формира в талант "улично". Но и в двата случая талант не се формира казионно... Та човек - в естествената среда, в която човек живее, формирайки своя талант съобразно дарба, с която се е родил - трябва успоредно да се образова в съответствие (в образователна школа), за да може човек като цяло да се учи подходящо в самия живот (който нито е образователна школа, нито естествена среда) ... Какво предлага казионното "образование"? Обучение, въз основа на което да печелиш в свободното си време своя живот. Свободният човек не разполага с "кътче свободно време" - ала цялото време на свободния човек е свободно: свободен си, за да живееш, вместо за да не живееш.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
Александър Кьосев, "Четенето, или още веднъж за образованието по литература и език", публ. 15 авг.' 2023, "Дневник" (link). "Събуденото преживяване" се взема за аргумент, пък "културната рефлексия" - за функция (преживяването да въдвори в култура); вместо иначе. Т. е. проф. Кьосев не ще да признае, че у нас, поради диалектическа обремененост на аргумента, функционалната аргументация е проблем (да се преживява култура).
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
кого би предпочел Olve Eikemo да срещне "in my kingdom cold at the mountains of madness" - огнената (link) дяволица на мъртвите* или... жестоката княгиня на живите?
Перестройката, Падането на Берлинската стена, нашият 10 ноември' 1989 са резултат от реакцията, която Капиталистическият империализъм провежда против Обществата на Идеала - пък Путин, видиш ли, се противопоставя на тази реакция: но Десетоноемврийската перспектива е Капиталистическият империализъм, нежели Путин, дяволи ни взели!
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
12 авг.' 2023, Шумен. Моята приятелка ужасно ми липсва много години вече; и се надявам да е жива и здрава, щото да ми подаде някакъв сигнал дали е жива и здрава... Malmsteen изнамери свираческия похват на онова, което се нарича цигулкова китара; но композиционна стойност на новия инструмент придаде 18-годишният Jason Becker. Всеки трима от петима китаристи на твърдия рок днес - ами владеят над Malmsteen; пък "Perpetual Burn", единственият албум на Jason Becker, си остава самотен връх там, където е вечната година 1988-ма, вечният август... След този свой първи опус Becker бе диагностициран с ALS и се парализира напълно, въпреки че все още е жив, да, с живи очи и съзнание. "И как се издържа?", би ме попитала моята милозлива приятелка по обичая си; поздравявам я с 8-те части на 42-те минути дарение, аудио (позволявам си да обърна внимание, че големият шедьовър са третата и четвъртата част, т. е. контрастът "Mabel's Fatal Fable" / "Air"):
Възможно ли е днес в България да се регистрира: 1) дебитна карта, която не ще може да се ползва иначе освен през банкомат? 2) SIM-карта, чрез която не ще може да се провежда друго освен телефония? 3) без SIM-картов номер опцията "банкиране"? 12 авг.' 2023.
Ансамблови (виж The Pretty Reckless, link) съчетания отсъстват, всичко е органично. Да, Лизи е с 10 г. по-възрастна от Momsen, но... старият боклук кат' се разпали (шегувам се) ... 18 юли' 2023, 5-минутно видео:
Казват за нея, че никой не знае откъде нейните крака започват. The Pretty Reckless предлагат на рок-бизнеса - не нам, а на рок-бизнеса! - една отлично пакетирана способност за маркетинг: тембърът, външността и това безпогрешно и плътно, и нюансирано в долния регистър пеене на примадоната Taylor Momsen с noir-внушението и взривната флегматичност; както и шикозно изнамираните от изрядния Ben Phillips, лидера, рифове и съвършеното му и овладяно в необходимите техно- и технически тънкости музициране; плюс стандартна ритъм-секция, на която винаги може да се разчита, че няма да надигне глас, подведе, измени или откаже; и не на последно място - електричеството, което между Бен и Тейлър прескача, тоест динамиката на тяхното взаимодействие. Останалото - стилът, искрящата сплав, голямата поза, звездната сценичност, макрокартината - е въпиещата нужда от продуциране, да, визионер в приемственост, да, музикален рок-полиглот, който да се сближи на интимно равнище и надене групата като ръкавица на ръката си, за да се здрависа с издател... Та Lzzy Hale не би допуснала това, не би позволила звездното небе над Halestorm да се сгромоляса, нито да изгасне около им огнището на моралния закон... Нека видим и чуем 45-те минути The Pretty Reckless в St. Louis, родния град на Momsen, 27 май' 2023 (11 авг.' Шумен):
"26 years ago today Arejay and I had our first show. It was just the two of us entering ourselves on the bill of a talent show at the Schuylkill County Fair in Pennsylvania. Thanks to lil bro's enthusiasm and persistence, we decided to name the band Halestorm, and we performed an original song called 'Love is Power' in front of an audience of strangers. To our surprise we walked away with the third place trophy - it is currently sitting next to our Grammy, equally if not more important of a milestone, - losing first and second to a tap dancing cowgirl and a 9 year old singing little orphan. We had no back-up plan, no hook-ups in the biz, no rich family members, and no experience. We would play anywhere they'd let us play, for whoever would listen. We'd get paid in free pizza, dinners, or just an opportunity to perform again. I look back on the trail of chaos that now looks like a Van Gogh painting. It's hard to believe that two kids from rural Pennsylvania, fueled by passion, obsession, and insanity, stuck it out hard enough to... call ourselves legitimate rockstars. Rockstars with the power to inspire, influence, and spread joy across the globe! Even though it took a few years to find our other halves, Joe and Josh."
"I'm the whisper in the night, I'm the one you thought that you could leave behind..." Геният на Лизи е уловен в един 4-минутен видеозапис, чието аудио е премодулирано. Годината е 2014-та (28 март, Нашвил). Да, ето го Heartbreaker-а и единственото обществено място, където фигурира:
