Продуктивност

Свит в сърцето си не скитай сред нещата,
но излей се по транспортни коридори -
пък населил би земята
духом за отмора!*

Пустошта: "The old ones speak of Winter, the young ones praise the sun, and time just slips away running into nowhere, turning like a wheel, and a year becomes a day... Whenever we dream, that's when we fly; so here is a dream for just you and I: we'll find the sacred heart somewhere bleeding in the night." - R. J. Dio, "Sacred Heart" (link): скитничество сред неща е невъзможно* - нещата го, скитничеството, пред- или след (в погнуса) полагат.

Погнусата: "Не е нужно седло там, където раснат криле!" - 
Яна Язова, "Опълченци".

"Just because the will was only recognised as the active principle, 
knowledge has been taken for its essential condition." -
Schopenhauer, "On the Will in Nature", tr. J. Hillebrand. 

 

Въпросът днес не е чрез кого, вкл. себе си, Господ или боговете,
    да си длъжен, а чрез какво. 
Че човек някога е бил странник, току в крак с времето и нещата, 
    но днес е чужденец... 
Най може би неизвестното стихотворение от Ботев, 
    но най-дълбокото: казва се "Странник" (link). 
Помежду светлеят и се превръщат в пепел идеалите. 

Що за продукт, що за наш дял произвеждам; в такт ли съм?
(виж от Мишел Фуко "Думите и нещата").

----------
* Изот, видиш ли, волята, ето я екзистенцията 
в разбивката на метафизическо себенадмогване
върху невъзможност:
     любовта изот дълга или най-вече изот свободата;
     дългът изот любовта или най-вече изот свободата
         ("The King's Two Bodies", E. Kantorowicz);
     свободата изот любовта или най-вече изот дълга.

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link