Свит в сърцето си не скитай сред нещата,
но излей се по транспортни коридори -
пък населил би земята
духом за отмора!*
Пустошта: "The old ones speak of Winter, the young ones praise the sun, and time just slips away running into nowhere, turning like a wheel, and a year becomes a day... Whenever we dream, that's when we fly; so here is a dream for just you and I: we'll find the sacred heart somewhere bleeding in the night." - R. J. Dio, "Sacred Heart" (link): скитничество сред неща е невъзможно* - нещата го, скитничеството, пред- или след (в погнуса) полагат.
Яна Язова, "Опълченци".
knowledge has been taken for its essential condition." -
Schopenhauer, "On the Will in Nature", tr. J. Hillebrand.
да си длъжен, а чрез какво.
Че човек някога е бил странник, току в крак с времето и нещата,
но днес е чужденец...
Най може би неизвестното стихотворение от Ботев,
но най-дълбокото: казва се "Странник" (link).
Помежду светлеят и се превръщат в пепел идеалите.
(виж от Мишел Фуко "Думите и нещата").
----------
* Изот, видиш ли, волята, ето я екзистенцията
в разбивката на метафизическо себенадмогване
върху невъзможност:
любовта изот дълга или най-вече изот свободата;
дългът изот любовта или най-вече изот свободата
("The King's Two Bodies", E. Kantorowicz);
свободата изот любовта или най-вече изот дълга.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link