(предвид y0² ↔ x²) е подобно на величина, т. е. ∑i=1n(xi²)m = y0²; n ≥ 2;
0 < x1 ≤ x2 ≤ ... ≤ xn < y0; xn ≥ y0 / √n.
(1) m = 0 → x1 = x2 = ... = xn = y0 / √n.
(2) m = 1 → ∫x1/Δxxn/ΔxΔx³x²dx = ∫x1xnx²dx = y0² = (xn³ - x1³) / 3;
Δx = (xn - x1) / (n - 1) → x1 = ³√(xn³ - 3y0²); xn > ³√(3y0²) → xi = x1 + (i - 1) Δx;
i = 1, 2... n.
(3) m = 2, 3... → y = (x/x1)m → ∫y1'yny²dy = ∫y1'/δyyn/δyδy³y²dy = y0² =
[yn3(m+1) - y1'3(m+1)] / 3(m + 1)y3mδy3m; δy = ym [(yn - y1) / (n - 1)]*; y1' = y1δy**.
Но за y = y1 = 1*** → y1'3(m+1) / y13(m+1) = δy|y=1****;
y13m+4 - yny13m+3 - [3 y0² (m + 1) / (n - 1)3m-1] (yn - y1)3m + (n - 1) yn3m+3 = 0 →
y1 = √[Re(y1)² + Im(y1)²]; limm→∞y1 = yn (числено)***** → за x1 = 1 (мяра 1) →
xi = x1 [m√y1 + (i - 1) (m√yn - m√y1) / (n - 1)]; i = 1, 2... n.
----------
* Отнапред ym в своята непрекъснатост се разгъва растерно по отсечкатаy1 + (i - 1) [(yn - y1) / (n - 1)]; i = 1, 2... n.
** Подредени през y1 подножия от интегрираните количества по цялата непрекъснатост в интервала |y1yn.
*** Мяра 1, стойностите освен впоследствие y1 не зависят от y.
**** Всички функции f(y) = ym минават през точката (1, 1), т. е. интервалът δy|y=1 в случая е валиден за коя да е степен m.
***** Как y1 не се реализира чрез уравнението, а във уравнението.
Та мощностното разпределение се прилага върху параметризираната емпирична зависимост, в която да се ориентира целенасочена промяна.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link