Настилката, която - за да си вършим работата - полагаме в последна сметка. Пък Хайдегер проблематизира времето на заетост вместо битието на незаетост. Как да се трудим ("Arbeit macht frei") ли е въпросът, или как да щракаме с пръсти? Мартин Хайдегер - най-големият шарлатанин във философията. (И успява да подведе и моята приятелка, въплъщавайки я ту в Сърничка, ту в Княгиня, ту в...) Но как да щракаме с пръсти? - постави ли се из основи тоя въпрос: ами е въпросът против далаверата. Че обича да кокетничи с "работна ръка" и "работодател" далаверата. Та нека все пак на как да се трудим се отговори, че ако в крайно време не се инвестира, "what, then, will be higher? ... the value of land..." (Henry George), the value of God. "Nur noch ein Gott kann uns retten", цинично бе речено накрая от Хайдегер. Ето я настилката преди да започнат изкопните работи.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
