"Ne pleure pas, Alfred ! J'ai besoin de tout mon courage pour mourir à vingt ans !"
Декартовата координатна система е същностна за y = f(x) и не може да изобрази друго освен как функция
се разпада по своя аргумент. Но нима корените
x1,
x2, ... xn на уравнението (x - x1) (x - x2) ... (x - xn)
= 0 са
просто нулевите стойности на многочлена (x - x1)(x - x2)...(x - xn) = xn - s1xn-1
+ s2xn-2 - ... + (-1)nsn?
s1 = x1 + x2 + ... + xn
s2 = x1 x2 + x1
x3 + ... + xn-1 xn
...
sn = x1 x2 ... xn.
Те са числена група, която - подчинявайки се на зависимостта s1, s2 ... sn - се наблюдава непосредствено през координационната по
оси и квадранти сглобка (Re, Im). Т. е. това е комплексната
Декартова координатна система. Групата,
макар фиктивно, не може да се разпадне (алгебризира), когато корени би могло да са
налични в един и същ квадрант: n ≥ 5 в общото разрешение предвид n < 5.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
