Екзистенциалният въпрос

Живея условно, ала безусловно съм жив.

Съществуване, същественост, насъщие, надсъщие, същност, същост:
същото, отнасяйки се помежду си, отнася се към цялото си, 
тоест отнасяйки се към себе си, както и то.

Но съществително име:
    как екзистенция = съществителност;
    иманенция = присъщие;
    трансценденталия = карта;
    трансценденция = отвъдност.

Няма спор, щото да е функцията трансценденталното 
и че аргументът - трансцендентното. 

Спорът сега е относно иманентното: 
    че аргументът е условието за възможността от функция, и ето, 

езикът е иманентното, пък аргументът следователно е продоволствието, 

а функцията - свободата;
    или че функцията е условието на възможността за аргумент, и ето, 

иманентното е продоволствието, а езикът следователно е функцията, 

пък свободата - аргументът.

 

Безусловно съм жив, но живея условно.

Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link