Страданието в предпоставка за Кръщение: че разпнаха Христа, за да ни изстрада в съчувствието Си - снема се собствено въпросът "кокошката или яйцето". Яна Язова както никой друг умее да прелъстява в бездната на философията.
"Ерусалим
се бунтуваше. Тесните каменни улици кънтяха от яростта на тълпите,
които бяха осъдили в тоя горещ следобед Исуса Христа от Назарет и в тоя
миг го бяха подкарали с дървения кръст нагоре към Голгота.
Всичко ревеше по тесните улици към Голгота, защото водеха да разпънат горе Исуса Христа от Назарет.
- Смърт на престъпника! - викаха гърла, побелели от пяна.
-
Слава на Божия син! - плачевно извикваха други, готови да припаднат
вече на пътя от ридания. - Той дойде да ни спаси! Велика е жертвата Му!
Смили се, Боже наш!
Цялата
еврейска земя беше развълнувана поради близките минути на разпятието
на Исуса Христа от Назарет, който се бе нарекъл Син Божи.
В
тия часове там, долу под Голгота, в лозето на грънчаря Йосиф от Ерихон,
домашните животни се бяха събрали разтревожено сред двора, като се
възползваха от отсъствието на господаря, който също беше отишъл да
изпроводи Исуса Христа до смъртта.
Една едра сърцата кокошка със своите корави бели пера беше застанала над пиленцата си по средата им и разтреперано кудкудякаше:
-
Деца мой, и вие, наши другари по двор и господари, най-тежка е съдбата
на кокошката. Още в яйцето, за да се роди моето пиленце, трябва да счупи
с меката си човчица коравата стена на черупката и да излезе на бял
свят. Още от съвсем мъничко се бори, Боже! Какво страдание.
- Какво страдание! - изхълца брадатият овен. - Още от съвсем мъничко!
-
Ами после? - трогната от съчувствието се наежи кокошката. - Накъдето и
да се обърнеш, смъртта се зъби срещу нас. Зад вратата на курника ни
причаква котаракът със зелените очи. Зад стобора кучето се залостило и
само чака да се измамиш и да го наближиш. А додето се пазим от него и се
къткаме в средата на двора, кръстатата сянка на орела се спуска от
върха на небето, грабва най-хубавото от пиленцата ми и го отнася в
облаците.
-
Право имаш - измуча дълбокомислено волът и разклати рогове. - Ето на
мене Господ ми е дал рога да бода враговете си и да се браня. Няма
по-нещастно същество от тебе на Земята, защото само ти няма с какво да
се пазиш. Ами бързай! Днес ще разпънат Исуса Христа на Голгота. Той
казва, че е Божи син и Милостта Му няма край. Иди, по-скоро Го настигни,
додето не са Го разпнали и поискай милостта Му. Вземи едно от своите
яйца, покажи Му го и Му разкажи всичко - от яйцето до орела, тъй както
го разказа на нас, и вярвам, че Той ще се смили, както се разплакахме и
ние.
Кокошката,
без да чака нов съвет, грабна най-бялото си и най-едро яйце и се впусна
нагоре по хълма на града. Ту подхвръкваше с крила, ту драскаше камъните
на градските улици с острите си нокти. А бурята на Голгота ставаше все
по-гръмогласна, кокошката се страхуваше, че ще Го разпънат, преди да Го е
видяла и помолила.
Когато
стигна запъхтяна на Голгота и се промъкна между краката на хората, тя
се изправи пред един висок дървен кръст и сопнато погледна нагоре.
На кръста висеше Христос. Капки кръв капеха от челото Му, изпод трънения венец, и от ръцете Му, промушени от гвоздеи.
Трепереха
устните на Господ. Кокошката тъй и замръзна под Него, както беше
повдигнала нагоре яйцето си, да Му разкаже своята болка.
Нито каза нещо. Нито се оплака. Държеше бедното си яйце нагоре и гледаше Мъченика, който издъхваше.
- Какво искаш, малка кокошко? - запита отгоре Христос с последни сили.
- Дойдох да видя колко страдаш, Господи - прошепна кокошката.
Господ тихо наведе челото си над нея. И отвисоко една тежка червена капка кръв падна върху яйцето й и то се обагри.
-
Татко мой! Татко мой! Защо си ме оставил? - извика в това време гласът
на Божия Син и душата му се откъсна от кръста - с гръмотевица.
Кокошката взе своето червено яйце и тихо тръгна назад, да се прибере в двора на Йосиф от Ерихон.
- Е, какво? - Натрупаха се около нея домашните животни, които я очакваха с нетърпение. - Помогна ли ти?
-
Нищо не Му поисках - тихо отговори кокошката. - Той страдаше повече от
мене. Такива огнени болки изтрая Той!... - И тя им подаде яйцето си. -
Ето колко страда Той. Това яйце е моето бяло яйце, което аз занесох
оттука, а той го почервени с кръвта си."
