"В това време обаче, додето двамата бабаити гордо изнасяха на върховете на ятаганите си двете мъртвешки глави, които вече пожълтяваха, няколко от по-възрастните нападатели възпрепятстваха ново навлизане в колибата от страна на други млади кръвопийци, които също така искаха да накървавят своите ятагани.
- Ако носим две глави и караме двама живи комити, бабаитлъкът ни ще бъде по-голям! - заявиха решително те.
Тъй и стана. Натъкнаха двете глави на колове и ги понесоха напред като знамена. След тях изведоха от колибата, вързани на въже, двамата останали живи въстаника и с викове, песни и веселби из целия път ги поведоха към Троян."
Яна Язова, "Последният удар"
