Приходът се основава на разход.
(т. е. растежния) процент. Та рискът е изнесен. Производствената функция е разходяща: важното е, че в перспектива произвеждането нараства. Микроикономическият анализ в тази рамка показва, че ако приходният процент отговаря на разходния, целият приходен процент, запазвайки печалбата
(приход минус разход), отива за разходния, защото разходът е разплащателен.
"Трудя се, за да произвеждам." Пък това макроикономически означава, че рентабилността (приход върху разход) просто е пропорционална по квадрата на приходния (т. е. растежния) процент. Та рискът е премерен. Производствената функция е сходяща: важното е, че в перспектива производителността нараства. Микроикономическият анализ в тази рамка показва, че ако приходният процент отговаря на разходния, корен квадратен от приходния процент, запазвайки печалбата (приход минус разход), отива за разходния, защото разходът е инвестиционен.
... Ами общностното разплащане се явява абсурд: няма общност, ако обществото, вместо да инвестира, се разплаща с природата - че колкото и да напъвам съзнанието си, техниката обществено ще остава сляпа технологически, както при паяка, който паяк - плетейки своята паяжина - не се опомня достатъчно. И нима обществото не се намира в определението на общността?
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
