- Финанси.
- О, икономистка!
- Ха-ха! "Икономистка..."
Търговията освобождава пари, чиято рентабилност, определяйки се от пазарлъка, е неустойчива - "макросът". Пък производството затваря пари, чиято рентабилност, определяйки се от ефективността, е устойчива - "микросът". Но търговските пари, инвестирани, придобиват производствена рентабилност, the best of both worlds, опакова се с "макроса" "микросът" клетъчно. А когато търговията (данъците също са търговия) не ще да инвестира, означава, дето - поради ниска ефективност на производството - пазарлъкът се контролира. Но нима тъкмо на инвестирането не се дължи производствената ефективност! Кой държи в "акредитив" (и управлява чрез доверени лица в системи за шифровано разплащане, че всъщност в "схеми") парите? И защо? Ами далавера, "пак ще кажа и с това ще да свърша".
7 март' 2023, Шумен
Виж фрагмента ми "Наемникът като икономически субект": link
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
