Че изборът е дали въобще да поемеш ангажимент, или да поемеш отговорност изобщо. Пък кухият ангажимент да носиш отговорност се изкупва със сляпата отговорност да бъдеш ангажиран, отказът от избор. А избереш ли да откажеш избор, поведеш ли се, отговорността, знаеш, е изпреварваща над правомощието, което в живота имаш. Излагаш се айляк на опасност към по-дързък, по-принудителен избор как най-важното е да бъдеш ангажиран повече. Другото, маловажното е далавера, естествен интелект, нищожен избор, и дори тоталитарен. И няма как другояче да убегнеш на далаверата, освен в свободно ангажиране или в смъртна отговорност - или най-подир просто да не те изтезава... Та изкуственият интелект не би могъл да бъде способен на решение за дизайн, принуден е да се справя с емпиричната зависимост таблично (катехизис), понеже собствено.
Пък далавераджийският политик, щом себе си не лелее за тоталитарно лидерство, - явява се тоталитарен зайкоджия; и не се нуждае от, значи, далавераджията у теб или другиго - ала да се ангажираш на сляпо: и току, обадят ли му се, те изнудил по терличките на далаверата, и падаш в жертва на свободния ангажимент. Политическият айляк. Интуитивен дизайн. Никакъв светоглед. Някакво начало. Понеже всекиму от нас пред политиката - своето, вместо изкуствения интелект. Да, защото с изкуствения интелект никога, разбирай потреблението, домакинството, не започваш отначало, макар че фирмоанализът винаги завършва докрай, - канят те: и евентуално сетне за политик... Та безкрайно разтеглива е далавераджийската политика, не мож' я проби. Освен от Оттатък чрез контрагент, чиято полупропусклива за теб мембрана е тя. Но това тук е тънкостта: третата страна.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
