"Пътят нагоре и пътят надолу са един и същ път"
Хераклит
Спор с проф. Александър Томов. Как репресията върху далаверата принуждава към предприемачество, а пробивът в далаверата въдворява в предприемачество. Понеже да повишиш икономическия стандарт собствено (вместо своя си) - ами означава отвъд продоволствения статус на готовата продукция, т. е. указва в по-широк план власт отколкото в местна (пък в широк смисъл) власт. Но пътят надолу (репресията върху далаверата) се проправя именно чрез пътя нагоре, доколкото изпод черупката далавера - местна (пък в широк смисъл) власт ще изпълзява за разобличение спекула. И ето, спекулантът дава на предприемача заеми, които същевременно продава на инвеститора, влагайки в блага печалбата си; пък току расте нуждата по ликвидност за продоволствие... Та пълноценната застраховка против да изпадаш в далавера е, щото тъкмо вместо опасността от икономическа криза да приемаш за икономическия проблем продоволствието. Защото икономическият растеж, основаващ се, видиш ли, на продоволствието, е... китайщина. И нима съждението "бихме заедно се натискали към местата си, като аз пробивам на възбог" - нима "бихме се устремявали поотделно към възбог, като заедно се настискаме към местата си": нима това съждение не се превъзхожда от първото?
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
