Лидерството не подлежи на еднопосочно приемане, а на
възприемане. Т. е. лидерът трябва да се постарае да бъде приет. Едно у някого открехва към инвестиционната нужда вратата, а при другиго тази врата е твърде широко отворена; въпросът е у кого от двамата (и дали) ще се намери мярата. Този извод правя. Човешкото лидерство надстроява животинския характер. Другото се нарича "социалдарвинизъм" и е демагогия, защото отстранява обективното, като не признава, че
субективното не е външна рефлексия, не е свойството отражение, а вътрешна рефлексия в обективното. Комично би било заявлението "аз съм с лидерски характер, но те не ме отразяват",
а трагично - "предложение, на което не можеш да откажеш". Пък естествено,
че даровитият лидер разчита интуитивно маркери, които му подсказват,
че (по-нататъшни) преговори биха били безпредметни. Аз просто се опитвам да изясня обективно нещата, защото (бидейки философ) не търпя у себе си слепота.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
