За да разиграваш сам шахматна партия, която ти е неизвестна, се налага да изпадаш изпървом в диалог - предвид "закованата" в шахматните "правомощия" реалност. Но ето, аналитикът от своя страна се опитва да намира общ език, вместо изпървом да изпада в диалог. И ето защо съм слаб шахматист... Логиките в своята динамика са две: тази да се опитваш да намираш от своя страна общ език и онази да изпадаш изпървом в диалог - та "моята" логическа динамика е тази, нежели онази. Т. е. животът в своята пълнота не може да се уподоби на шахматна игра - уподобява се по-скоро на т. нар. Дилема на затворника.
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link
