f(0,0) = (1/x)sin[2πx/√(t² + t)] = 0 →
точка от хипопространство: 2x = k√(t² + t); k = 1, 2...
f(0,0), точка от хиперпространство;
x, контурът (плаващ е*) на хиперпространство;
t, хиперсредоточване
(проницаемостта)
----------
*
права (кубично) -> окръжност (цилиндрично) -> сфера (сферично)
(1/t, средоточване); адитивността от своя страна е произведение от монолитност и маса (m). T. e. енергията на точката от хипопространство възлиза на m (1/t)²,
пък енергията на точката от хиперпространство се явява в пропорция на интензивността. Което иде да рече, дето - щом хипер- и хипоенергията се приравнят - точка от пространство представлява вълнова функция
Допълнението към статията ми "Дяволите да ни вземат", pdf: link