Формализмът

       Предупреждение: долуизложеният текст не иска да стане теория, а и не е конструкция; математико-физическата проверимост и философската установеност са тесногръдие спрямо долуизложения текст.  

Дострояване: аналитичният формализъм е с конструктивна задача, 

пък синтетичният - с конструктна. Присъстващата [1 = |±√1|] пръчка може да се счупи, отсъстващата [j = |±√-1|] не може: таблица [1f(1x)]; графика [jf(jx)]; аналитика [jf(1x)]; синтетика [1f(jx)]. Това не е пример. Аналитичният формализъм се изразява в първите три случая, пък синтетичният - в четвъртия. Та синтетичният формализъм се състои в кълбо, всеки диаметър на което е сочещ. Тоест синтетичният формализъм представлява спинор. Спинорът е от кълбо, което се върти хем около центъра си, хем спрямо периферията си. Нещо за x. Забележка: 

(1) ами "комплексната равнина" се нарича пространство, възникнало заради корените на квадратното уравнение, но "j = |±√-1|" надхвърля комплексната равнина; (2) синтетичният формализъм е апостериорен, Кантовият е априорен.

Синтетичният формализъм, пълният формализъм, е възприет в икономиката - Равновесието на Наш (против несъответствена теория, тоест против Равновесието на Адам Смит). Ала проблемът остава непоставен извън разплащателната функция, която пък е условието за Нашово равновесие; условието, понеже няма как разплащателна функция да не изисква синтетичен формализъм. Но кое ли попада извън разплащателната функция? Животът по преразпределяне (аналитичен формализъм), нежели по подразделяне (синтетичен формализъм). Ами R&D-отделите са на хранилка и показват, че животът не се изчерпва с подразделяне на появило се ново, а изисква след това и преразпределяне на наличното. То така и трябва да бъде, но се налива пропагандна вода в мелницата на "финансовата логистика", непълноценната икономика.

ChatGPT (2 авг.' 2026): "Терминът 'финансова логистика' има ясно документирано присъствие в руската академична икономическа среда и се разработва от руски научни институции:

2011 - Огоньков, Роман.

'Финансовая логистика - инструмент повышения эффективности бизнеса.'

Экономика и жизнь, 2011.

2012 - Адамов, Н. А.; Мельцас, Е. О.

'Финансовая логистика и лизинг: вопросы взаимодействия.'

Москва: ИТКОР / 'Экономическая газета', 2012.

2012 - Докієнко, Л. М.

'Фінансова логістика на підприємстві: теоретичні аспекти.'

Економічний вісник Національного гірничого університету, №3 (39), 2012, с. 121-126.

2015 - Кузменко, Ю. Г.; Варганова, М. И.

'О внедрении принципов финансовой логистики в деятельность современных российских предприятий.'

Проблемы современной экономики, №1 (53), 2015.

2015 - Смирнов, Е. С.; Макаровский, Д. Р.

'Перспективы применения логистики финансов в сфере банковских услуг.'

Молодой ученый, №10 (90), 2015, с. 798-800.

2016 - Буянова, О. А.; Третьякова, Ю. В.

'Финансовые потоки как основа финансовой логистики промышленного предприятия.'

Логистические системы в глобальной экономике, 2016.

2016 - Негреева, В. В.; Цимбалист-Колесникова, И. А.; Шевченко, Я. В.

'Управление финансовыми потоками в логистических комплексах.'

Научный журнал НИУ ИТМО. Серия: Экономика и экологический менеджмент, №3 (26), 2016.

2019 - Kalinina, Olga; Kapustina, Irina; Barykin, Sergey; et al.

'Financial Logistics Theory as Innovative Approach to Management.'

Proceedings of the 33rd International Business Information Management Association (IBIMA) Conference, 2019.

2021 - Sulla, Alena; Slepchenko, Darya; Kuzmicheva, Irina; Zaostrovskikh, Elena.

'Financial Logistics and Its Application in Cash Flow Management.'

Proceedings of the VIII International Scientific and Practical Conference 'Current problems of social and labour relations' (ISPC-CPSLR 2020). Atlantis Press, 2021.

2021 - Мустафина, З. Ш.

'Особенности финансовой логистики в российских учреждениях среднего профессионального образования.'

Экономика и бизнес, 2021.

2022 - Barykin, Sergey E.; Kapustina, Irina V.; Sergeev, Sergey M.; et al.

'Financial logistics models based on systematic approach improving management solutions.'

F1000Research, 2022, 11:570.

2023 - Худжатов, М. Б.

'Развитие финансовой логистики в России в санкционных условиях.'

Маркетинг и логистика, 2023."

Да се управляват финансови потоци не е "финансова логистика" и "финансова логистика" съвсем не е метафора, нито описание; финансовите потоци, щом са финансови потоци, са полеви, та нека не текат по тръби! ["Финансовопроводната мрежа със стока-пари-стока-източници, помпени (банките) станции и такелажа."] Или човек без фин-ансови потоци ли?

Обаче фин-ансовите средоточия са тензорни, условието за фин-ансовия опит. (Пък Общата теория на относителността спихва, защото нейната тензорика не е фин-ансова. И ето, тензориката е основата, в която се вплита вътък. Гравитационното поле не носи вътъка на своите тензори. Делта-функцията на Дирак е неприложима във вътъка на гравитационната тензорика, но е приложима във вътъка на фин-ансовата.)

Нещо за x

Освобождаване спрямо зависимост, да, 

понеже въпросът иде относно собствена точка на оттласкване.

Нищо за x

Пък холограма. - Управлението е хоризонтът да се предприема.

Живата комуникация

Едно въвеждащо обучение и едно извеждащо образоване трябва да се взаимодопълват. "Езикът, който говори самия себе си". Копенхагенската интерпретация. За да не се оголи помежду им комуникация. OK. 

Но комуникационен проблем по същество възниква, когато, обратно, хем се изисква едно въвеждащо образоване, хем изискването се запълва с едно извеждащо обучение. Вместо да се съблюдава, че "медиумът е идентичност, системата е структура, езикът е комуникация". Дирак-Брентано. Нищо за x. Ами да речем, щом със собствени (макар с помощта на външен консултант) сили се внедрява Enterprise Resource Planning (ERP). (Can be Confluence and Jira ERP systems for the automorphic human side of R&D; i.e., configured as ERP systems with money operated within toward them from the outside? Does this mean the class "ERP" is above the native class of Confluence and Jira? Yes and yes.)

Границата, която се поставя

(идентичността като проблем) 

Изчерпателна семантика:

[d/dt + d/(r/c)] f(u, v, w, t, r/c) = 0;

t, време; c, бързина на разпространение:

(1) f(u, v, w, t, r/c) 

= (2) F[u, v, w, t - r/c = t(const)] 

= (3) exp[(jω/2π)(t - r/c)] ^

= (4) {exp[(jω/2)(t - r/c)] - exp[(- jω/2)(t - r/c)]} ^^.

----------

^ ω/2π = 1/T; j² = -1; T, период.

^^ ω/2 = π/T; j² = -1; T, период.

----------

f(u, v, w) с граница:

(1) гърбова; 

(2) лицева;

(3) оголена (пулсационна);

(4) кожна (суперпозиционна, поставена).

----------

(1) = (2) = (3) е обяснимо.

Как ли обаче се обяснява (3) = (4)?

(4) е достатъчното определение за (3) = (4),

но що ли за необходимост е това?

Защо граница се поставя?

Единственото, което чрез поставена граница се затваря, е пулсацията; 

но защо пулсацията трябва да се затвори?

По какъв начин не трябва да излизам от кожата си: нима чрез граница?

Не може ли установявайки своя идентичност?

Идентичност: "не излизаш от кожата си, без да бъдеш в кожата си"

= "излизаш от кожата си, но бъдейки в кожата си" 

& "не излизаш от кожата си, но не бъдейки в кожата си".

What about x?

Ширина, дължина, височина, дълбочина

    (Няма в текста ми конструктивна схема, 

няма и конструкция - има просто схема.

Схематизират се единият и другият бряг на скока; 

понеже настоящият текст се явява пространство-времето, 

в което двата бряга присъстват заедно.) 

    Елементарна точка:

[d/dt + d/(r/c)] f(u, v, w, t, r/c) = 0;

t, време; c, бързина на разпространение;   

-> f(u, v, w, t, r/c) = F(u, v, w, t - r/c),

разпространението се координатно изпълва.

    Спинор: F(u, v, w, t - r/c) = exp[(jω/2)(t - r/c)]; ω/2 = π/T;

Фотонният аналог на спинора: F(u, v, w, t - r/c) = exp[(jω/2π)(t - r/c)]; ω/2π = 1/T;

j² = -1; T, период.

Пък дотук и спинорът, и фотонният аналог на спинора не са физични. 

    Физика (извън гореуказаните уравнения):

фотонният аналог на спинора може да се отчлени:

ω/2π -> ħ (ω/2π); ħ, Константата на Дирак;

спинорът не може да се отчлени, без да се въдвори маса m.

    Физичен спинор (в суперпозиционно състояние, сплетено):

разпространение на времето: jħ d/dt;

разпространение в пространството: jħcα d/dr;

осъвременяване на пространството: - mc²β.

      | 1   0 |         | 0 1 |

α = |         |; β = |        |

      | 0  -1 |         | 1 0 |.

(jħ d/dt + jħcα d/dr - mc²β) f(u, v, w) = 0;

α, абстрактна, нежели радиална

(r е спинорният обхват).

    Физичен спинор като колапс:

Уравнението на Дирак;

r = √(u² + v² + w²),

α е радиална.

    Ренормализиран спинор:

физичният спинор като колапс,

но с въдворена маса

(че и съпътстващо отчленяване, беззарядно, със спин 1).

    Защо ли отчленен спинор

(+ съпътстващото отчленяване):

защо ли отчленяването не е

през фотонния аналог на спинора?

Щом (u, v, w, t) изглежда (u, v, w, t, r/c).

Ами феноменът в структурата (u, v, w, t, r/c) е конструктен, 

неговият инвариант е идентичността.

Научната физика обаче е конструктивна.

Но че на свой ред отговорът на въпроса 

защо научната физика е конструктивна се свежда до "защото така".

Научният физик просто си върши работата; 

може ли художник просто да си върши работата?

Може ли квантовият физик да не бъде художник? 

"It is more important to have beauty in one's equations 

than to have them fit experiment." 

Paul Dirac, "The Development of the Physicist's Conception of Nature".

Какво означава да отчлениш въобще, 

та предвид нещо, чийто инвариант е идентичността!

Реализираната двойна насоченост (reism) при Брентано

чрез скока спинор -> фотонен аналог на спинора.

"Truth pertains to the judgment of one who judges correctly...", 

Franz Brentano, "The True and the Evident", tr. R. M. Chisholm...

Установяваш своя идентичност...

What about x?

След Божията смърт

    Кант. - Актът на априорно отсъждане е симетричен, актът на апостериорно отсъждане е асиметричен; ала отношението във вътрешността на съждението се преобръща, щом априорното съждение е синтетично, пък апостериорното - аналитично. Граница между акта на отсъждане и вътрешността на съждението.

    Брентано. - Как ли априорното аналитично съждение и апостериорното синтетично съждение са възможни; тоест как между акта на отсъждане и вътрешността на съждението може да има съответствие, за да възприсъства насоченост? "Truth pertains to the judgment of one who judges correctly...", Franz Brentano, "The True and the Evident", tr. R. M. Chisholm...

    Дирак. - Аналитичното съждение априори: че около кой да е свой диаметър кълбо се върти в една и съща посока. -> Синтетичното съждение апостериори: 

че кълбо се върти хем около центъра си, хем спрямо периферията си (спинор).

    Та едно аналитично съждение априори не може да има структурно представяне, освен че около кой да е свой диаметър кълбо се върти в една и съща посока; 

пък едно синтетично съждение апостериори - че кълбо се върти хем около центъра си, хем спрямо периферията си.

    Аз. - Спинорната насоченост изисква възлизане към истина.

    Но Кант умъртвява този въпрос, защото това е божа работа.

    И ето, Кант' посича Кант, не смогвайки да посече себе си.
    Добре че е Жижек да изобличава брътвежите на Пенроуз.

    What about x?

    Инвариант. - "Възкресението" изисква да си с всичкия си - та нямам нужда от "Библия", за да изисквам "възкресението" си.

    Ами универсализиращият импулс не ще бъде универсализиращ, ако робува на формите; и не ще бъде импулс, ако робува на идеите.

    P.S. "What about x?" държи текста сух; универсализиращият импулс държи текста сух, затваря текста; текстът ми не е инструмент за истината. А Жижек има две страни, които той се опитва да съчетава; но едната от тях, лаканианската, аз възхвалявам и плюя на другата, хегелианската, разпльокването, разцепническото именуване по x... Жижек се позовава на Хегел, аз търся Брентано; Жижек се позовава на Бор, аз търся Дирак. Нагласата на Жижек е сродна с моята, но той допълнително набляга на порнографията у Лакан, за да може да се освободи място за Хегел.

    P.P.S. Reism-ът на Брентано. - Че в абсолютната относителност (пространство-времето помежду спинори) виждането "ще" може да се посочи с ръка. Концептуализъм, който не просто си блъска в стената главата. Хем да имаш една външна, една абсолютна котва, хем отношението да бъде затворено в теб относително. Та това не е проблем на виждане, а на комуникация, която комуникация езиковият обрат ("ренормализацията"), 

не досягайки концептуацията (на Дираковия спинор ^), размива с езиковите си игри. И празна работа е линията Брентано - Хусерл - Хайдегер - Гадамер, метафориката на езиковия обрат. Ами езиковата игра се състои в това, 

че вълновата функция на комуникацията се удържа в релативизма на квантовото съпреживяване (сплитането), вместо щото вълновата функция на комуникацията да колабира къмто абсолютна относителност. И ето че ако атракторът, абсолютната котва в пространство-времето помежду спинори се "омаси", това пространство-време, пространство-времето на абсолютната относителност, 4-мерно пространство във времето (ширина, дължина, височина и дълбочина): изгубва се мигом помежду вълново сплетени спинори, всичките си спинори, като се отнесе къмто своя собствена тензорика, че към пространство-времето на светлинните години... Настоящият текст ли? Капан, който щраква: what about x? Не може ли текстът да ходи напред-назад по съгласувателното въже с празните си крачоли, нежели пак да висне прогизнал и защипан като прани гащи?

----------

^ Двойната насоченост при Брентано.

Симетрията като критерий за истина

    (1) Несиметрията в Дираковото уравнение. Та спинът в собственото си време е магнитен момент, нежели електрически заряд в покой, пък в собственото си пространство-време - механичен момент, нежели маса в покой.

    (2) Симетриране на Дираковото уравнение. Ами във физиката пространство-времето от: - вектори е царството на Специалната относителност; - тензори е царството на Общата относителност; - спинори е царството на Абсолютната относителност ^. Що за царство е третото? What about x? Арената.

    ----------

    ^ "Truth pertains to the judgment of one who judges correctly...", Franz Brentano, "The True and the Evident", tr. R. M. Chisholm...

Масата във времето и пространството

    Виж фрагмента ми "Условното уравнение на Дирак": link.
    (1) Уравнението на Дирак: че предвид координатите - иманентна маса, инвариантният параметър, носителят, който се реализира чрез самата спинорна структура; как в единен пространство-времеви процес времето (нежели по координати) се компонентно разпространява свеждайки или извеждайки [заряд, f(u, v, w)_±q], пък пространството се компонентно осъвременява къмто центъра си или откъм центъра си [спин, f(u, v, w)_±]. Динамичното (спинорното, не на спинора) нееднопосочно пораждане (вместо собствено или от самата организация пораждане, камо ли пък от "организирана динамика" или от "динамична организация на отношенията"): пространство-време -> заряд и спин -> спинорна структура -> маса (динамичният носител не сама по себе си на спинорната структура). Онтологично разчленяване - никакъв механизъм! Поле в осново (структуро) - вътъчна (масова) аспектация го няма, нито го има в куплиране (структура - маса). А поле има! И масата не му е аспект, а постсродна динамика. Полето и Масата. "Техническият смисъл" е безсмислица. Спинорът не е в пространство-времето там - а в пространство-времето отсам. 
    (2) Условното уравнение на Дирак (държи се под условие на масата, 

че матрицата α е абстрактна, координатният параметър е потънал в спинорния обхват): трансцендентално-обектна (нежели трансцендентна) маса; и че чака си, без да е отвъд спинора, тя, дето отвъд спинора времето ще я облича и пък дет' пространството ще си я приютява.

    Масата се трансцендентализира, на основание че зарядът и спинът не са определения от самия носител на спинорната структура.    

    Това не е спекулация - това е опит за разговор: за разговора като за сплетени в ретроактивност проЖекции. Нека не отпада "what about x?". Гравитацията като метафизиката на конструирана маса. Времето изпреварва спинорната структура, метафизичната структура изпреварва времето. "Truth pertains to the judgment of one who judges correctly...", Franz Brentano, "The True and the Evident", tr. R. M. Chisholm... Да отсъдиш постсродната динамика правилно е да я конструираш. Да, там, където езикът не говори самия себе си. Масата като повод за среща, сърдечна среща, - вместо за инерция.

Условното уравнение на Дирак

Виж фрагмента ми "Дирак като Брентанов подстъп": link.

Обемна функция: f(u, v, w).

Разпространение на времето: jħ d/dt.

Разпространение в пространството: jħcα d/dr.

Осъвременяване на пространството: - mc²β.

j² = -1.

ħ, квантовата константа.

c, бързината на разпространение.

m, общата маса.

      | 1   0 |         | 0 1 |

α = |         |; β = |        |

      | 0  -1 |         | 1 0 |.

(jħ d/dt + jħcα d/dr - mc²β) f(u, v, w) = 0.