Институции на включването

"Чрез тях се превключва от екстензивно към интензивно развитие", 

но при условие, че бизнес-дейността се включи предвид превключването, 

вместо гравитирайки около му, нали? Та в такъв смисъл се казват "включващи", нежели както превъзходно сте описали изключващите. Но все пак настоявате на институционалната роля в тази двуролева игра и се скрива мИкроикономическата компонента. (Мечтата ми е да присъствам на лекция от български мИкроикономист.) (Тоест питам Евгений Кънев дали правилно съм разбрал. Шумен, 30 юни' 2026, Facebook.)

Да ти мине път

    Не е важно дали котката лови мишки, но че бяла ли е, или черна. 

Въдворяване във време.

    Ами твоята сила иде с напротив на твоята емоционална палитра,

пък моята сила иде във, във моята емоционална палитра.

    И ето те и теб (с помощ от AI).

    Та казва което трябва да се каже, две-три съчувствени думи. Театралничи едва доловимо.

    - Чакай. 

    Изважда телефона си. Прибира го.

    - ... Логично е да се чувстваш така.

Съпоставителната победа

(1) Така е в Задунайската губерния.

(2) Ами така е в Клуба на богатите.

----------

Че при "такива са реалностите" "2" побеждава "1";

"1" побеждава "2" при "реалностите не са такива - никакви са".

----------

Шумен, 29 юни' 2026.

Асен Василев, 2023

Той, за 2% бюджетен недостиг, подтисна далавераджийските блага, овладявайки инфлацията, предвид че България е малка и отворена икономика и политика. 

Но хипотетичната, от подтиснатите далавераджийски блага, инфлация се реализира злонамерено след него, чрез обратно овладяване. За да триумфират със своя висок недостиг в "антиинфлационна мярка" Радевците.

Дарбата и дарованието: въдворяване във време

    А живея по неволя. Ах, пък дето при Франц Лист уреждане и конкуриране съвпадали са: и съвпадали са повсеместно. Че разцепили се те понастоящем, 

та връз старото деление. О, а пък принцовете днес в България: ами с лопата да ги ринеш, казваш. И узнаеш как измежду тях ту някой пряко дръзне и току ли те накарал да опреш до своята сал-ата (salary^, ах, salary му казват). Но аз нито толкова съм благороден, да, и нито толкоз умен и богатен за салатното ти счетоводство: ти чиято сол си. Аз си правя сметка: плодова е моята салата; 

and yet salt is not on the menu. За тежката жена и леката. Шумен, 29 юни' 2026.  

    ----------

    ^ "Latin 'salarium', soldier's allowance for the purchase of salt", Online Etymology Dictionary.

    "Истината не е уличница, която се хвърля на врата на онези, които не я желаят. Може би тя е недостъпна красавица и дори ако някой пожертва всичко за нея, пак не може да бъде сигурен в благосклонността и." Шопенхауер, "Светът като воля и представа", Предговор към второто издание, пр. Х. Костова-Добрева, И. Стефанов.

Дълбочината в "сам си го правиш"

Та плитчината е ясна... Но мигар може в психопатия да се разбере, че идеята на вината не е да не бъдеш виновен, и е да не се чувстваш виновен; да не бъдеш виновен е атрактор в етоса! Тоест присами дето тъкмо чрез психопатията може да се повдигне този въпрос противообществено.

Морал и морален етос

    И едно приятелство...

    Сам си го правиш е ту етическо, ту естетическо (Киркегор).

Логоетическото е изкуствената интелигентност,

логоестетическото е въдворяването в изкуствена интелигентност.

Въдворяването във време е логоестететическото (Киркегор).

    "Морал" е съображение от самоцелности;

тоест че в сам си го правиш иде реч собствено за морал ^;

понеже и във въдворяването във време, 

и в изкуствената интелигентност

иде реч за морален етос ^^.

    Ами отреченият морален етос оставя положението,

че сам си го правиш е ту етическо, ту естетическо;

логическа е изкуствената интелигентност;

въдворяването в изкуствена интелигентност е логоестетическото;

въдворяването във време е... логоестетическото.

Тоест че въдворяването във време 

и въдворяването в изкуствена интелигентност 

водят собствено до едно и също.

    Щяха да водят собствено до едно и също,

ако въдворяването в изкуствена интелигентност 

беше като сякаш изкуствен интелект.

    AI, "Artificial Intelligence" (Google, June 28, 2026): 

"In Russian and Bulgarian, calling a machine 'intelligent' 

would imply that the computer has good manners, 

a refined taste in literature, and sophisticated social awareness; 

'intellect' provides the perfect sterile, scientific weight 

required for an academic discipline."

    Моралният етос в българския и руския език 

се равнява собствено на психопатия:

моята надежда.

    "Сам си го правиш" е манипулация от нейна страна.

Мисля, че проникнах в нея.

    Шумен, 28 юни' 2026.

    ----------

    ^ Метафизика на нравите.

    ^^ Трансфизика на "нравите".

Въдворяване във време: държавата икономически

    Та инвестирам в обществен разход, за да прибирам своята дан.

    (Ами моят производствен дял е 100% и ето, давам за моя заявка пари, 

те ще ми се върнат в блага с приспадната себестойност.)

Славой; thus AI like a Psycho

    Лекция, 22 май' 2026, Мюнхен.

    Пропуснато въдворяване във време всеки път:

(Truth → Agent) ↔ (Master → Subject & Subjects).

    Заместител:

"That's how we can go on functioning as humans when fully incorporated into artificial intelligence: with all our longings, fears, and fantasies, without being subjects. 

The Subject addresses artificial intelligence as a hidden Master. We feel as if we are caught in action itself." Slavoj Žižek.

    Видео 1 час и 20 мин.:

Моята приятелка. Или Ницше и Романтизмът

"Когато му прошепнах, че би трябвало да се огледа по-скоро за един Чезаре Борджия, отколкото за Парсифал, той просто не повярва на ушите си." Ницше, "Ecce Homo", пр. Г. Кайтазов. Любовта в романтическите произведения става заложник на знатното. Но самите творци на романтически произведения лелеят към знатното рутина. Понеже романтическата нагласа се състои тъкмо в прозрението, че житейската романтика е чужда на житейския романтизъм. 

Тоест че сама по себе си вечерята сред свещи, ако и знатно, е палиативна пошлост. Но от що за положение традиционната любов между мъж и жена тропа присами прага на житейския романтизъм? И що, значи, е житейският романтизъм? Романтизмът е чужд на Господ. И най-чужд е на Господ, когато знатното става заложник на любовта. И нека се огледаме. На граф Надажди остро не му достига, та да бъде завършен мъж; пък на съпругата му, графиня Батори, остро не и достига, та да бъде жена в развитие. Рутина, от която творецът на романтически произведения се не вълнува. Нежели рискът, в който съзнателно попадаш под манипулативния обстрел на ухажвана от теб жена. И какво, щом не смееш да го правиш? И кой би посмял? Ами тя, не смееш ли, те лишава от себе си. Както, без те да се усетят, лишава от себе си великите претенденти. Дисбаланс, изпепеляващ твореца на романтически произведения отвъд предромантическия упокой на "Опасни връзки". P.S. Регресът, неин хабитат, надменността да бъдеш жена в развитие: "икономиката на обществото" & "политиката на държавата" -> "икономиката на държавата" & "политиката на обществото". Шумен, 26 юни' 2026.