Виж
фрагмента ми "Единицата като безкрайност: изводът": link.
Че капиталовата лихва
се вклажда, некапиталовата се разпределя
→ хармониковото сборище интерферира, точковото се ежи.
et; t, време. Е, и? Ами
единицата въобще. Но!
m ≥ 0; lim m → ∞ (1 + 1/m)m = e n - (n - 1); n = 1, 2, 3, ...
→ n(t) = 1(t), 2(t), 3(t), ... ; {n(t) - [n(t) - 1(t)]} + [n(t) - 1(t)]
= log e lim m(t) → ∞ [1(t) + 1(t)/m(t)]m(t) + [n(t) - 1(t)]; m(t) ≥ 0
