Че в неведението ти какво е добро и какво е зло нито те определя, нито те сочи. Опасяваш се. Животното, и най-вече хищното животно, е плашливец, сновец връз пасището на живота - нежели страхливец: чието пък пасище се подкопава.
Може ли страхливецът да презре, прескочи, надскочи на твърдо страхливостта? Не. Та тъкмо тогава невям я утвърждава, увисва на нея, сгушва се във виновност, брани се. Но все таки можеш да се погнусиш от, потънеш в своето пасище без да се затлачиш. Своето блато на страха. Как ли? Ами бидейки страхливец докрай, тоест позволявайки си да съгрешиш. Изгубилият почва под краката си храбрец - нарича се герой. Що ли е то храбрец? Понеже надгероичен е онзи, що въз основа оценява попаденията и грешките си: грешка ли е обаче, щом хищник изтърве плячка; и казва ли неуловената плячка "извинявай". Ето: как ли се обосновава храбрец? "Що е добро? - питате вие. Да си храбър е добро. Нека малките момиченца да си твърдят: Добро е това, което е хубаво и едновременно затрогващо." - Ницше, "За война и воинско племе", пр. Ж. Гълъбова. Да бъдеш, бъдеш храбър е добро - да, предвид което е хубаво и едновременно затрогващо. P.S. Моята приятелка не е съгласна - тя ме иска воин, изкушава ме към глупост, сковава ме да си пазя "занаята".
